Eдно от нещата, които свързват съвременния човек с предшествениците му, живяли в племенни групи в различни точки на земното кълбо е дарообменът. Системата, при която получаваме подарък, връщаме подарък и продължаваме тези транзакции във времето.
В съчинението си "Дарът" френският антрополог Марсел Мос описва сложните дарови системи в традиционните култури, при които неовъзмезденият подарък се насища със зловредна енергия и се превръща в проклятие за онзи, комуто е бил даден, за дома му, за поколението му.
Накрая стигаме до една усложнена система на одушевени предмети с богата история и хора-функция, отговорни за правилното им циркулиране.
Това вероятно не внася голямо успокоение в момента, в който сметките ни изтъняват, докато купуваме свещници, чорапи на еленчета, коледни чаши и елхички, казващи "хо-хо", за да утвърдим отношенията си с роднини, колеги, учители, съседи и познати.
Все пак антропологията ни помага, разказвайки ни за Другия, ни помага да се вгледаме в себе си, да отстъпим крачка назад и да си припомним, че именно подобни практики на даване и получаване са в самата тъкан на общностите, които изграждаме.
Друга полза от трудовете на учените е напомнянето, че освен повече или по-малко пищни, даровете могат да са и нематериални: да отмените някого в домашно задължение, да погледате децата, да напазарувате, да приготвите храна.
За тези неща разказва Велислава Петрова, доктор по социология и културна антропология от университета "Париж Декарт" и Софийския университет "Св. Климент Охридски" и преподавателка в специалността "Културология" на Софийския университет.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
В Деня на Европа посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" бъдещето на Украйна в Европа,..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
Българският културен институт във Варшава, съвместно с посолството на България, Археологическия музей в Познан и Историческия музей град Свищов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
