Eдно от нещата, които свързват съвременния човек с предшествениците му, живяли в племенни групи в различни точки на земното кълбо е дарообменът. Системата, при която получаваме подарък, връщаме подарък и продължаваме тези транзакции във времето.
В съчинението си "Дарът" френският антрополог Марсел Мос описва сложните дарови системи в традиционните култури, при които неовъзмезденият подарък се насища със зловредна енергия и се превръща в проклятие за онзи, комуто е бил даден, за дома му, за поколението му.
Накрая стигаме до една усложнена система на одушевени предмети с богата история и хора-функция, отговорни за правилното им циркулиране.
Това вероятно не внася голямо успокоение в момента, в който сметките ни изтъняват, докато купуваме свещници, чорапи на еленчета, коледни чаши и елхички, казващи "хо-хо", за да утвърдим отношенията си с роднини, колеги, учители, съседи и познати.
Все пак антропологията ни помага, разказвайки ни за Другия, ни помага да се вгледаме в себе си, да отстъпим крачка назад и да си припомним, че именно подобни практики на даване и получаване са в самата тъкан на общностите, които изграждаме.
Друга полза от трудовете на учените е напомнянето, че освен повече или по-малко пищни, даровете могат да са и нематериални: да отмените някого в домашно задължение, да погледате децата, да напазарувате, да приготвите храна.
За тези неща разказва Велислава Петрова, доктор по социология и културна антропология от университета "Париж Декарт" и Софийския университет "Св. Климент Охридски" и преподавателка в специалността "Културология" на Софийския университет.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
