Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Каква ще бъде новата медийна реалност?

Весислава Антонова: Очаква се реакцията на държавата да е по-сериозна в случая с Христо Грозев

Инвазивното присъствие на социалните платформи доведе до бум в дезинформацията

| обновено на 28.12.22 в 10:06
Снимка: БГНЕС

“Христо Грозев заслужава подкрепа и защита и то не само на професионална ниво (сред обикновените журналисти и медийни организации). Всички все още очакват реакцията на държавата и на нейните институции да е по-сериозна“, казва в ефира на “Нашият ден“ журналистът и главен редактор на списание “Мениджър“ Весислава Антонова и допълва:

“Едва ли Грозев е изненадан от това, което му се е случило, защото той е предприел сериозна битка с руската пропаганда, каквато водят много журналисти и медии от началото на войната в Украйна. Имам усещането, че сега е ескалирало отношението на руската страна към работата на Грозев и желанието му той да продължи да развенчава митовете, които пропагандата тиражира за събитията в Украйна.“

По-голямата картина…

“Питам се дали това ще е еднократен акт?!  Добре е да се види дали няма и други потърпевши журналисти в международен план.

Платформата, за която Грозев работи се радва на сериозно влияние. Обръщам внимание на този елемент, защото той ни води към един по-голям разговор - какво се е случвало с традиционните медии в тази битка и защо се налага да се появяват платформи, като тази, в която Грозев работи, за да могат хората да научават някакви грозни истини. Няма ли това да бъде новата медийна реалност? Реалност на по-малки звена от смели журналисти, които имат някаква кауза“, поставя тя въпроса в интервю за БНР.

“В края на септември стана известен един законодателен акт за свободата на медиите. Европейската комисия наложи правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в Европа и постави въпроса със сериозна острота.

Говорителят на ЕК  нарече медиите – “стълб на демокрацията“ и каза, че този “стълб се пропуква“. Заради това депутатите в Европейския парламент и всички загрижени за случващото се с медиите започнаха дебата върху този акт. Той трябва да гарантира, че медиите ще се финансират устойчиво, прозрачно, стабилно и ще гарантират качеството на информацията за хората и на гражданите на ЕС“, посочва още тя.

“Всичко започна още през 2021 г. в Австралия. Спомняме си битката на правителството там с големите платформи – Гугъл и Фейсбук, които използват съдържанието на медиите и разбиват техния бизнес модел, което пък води до унищожението им. Изчезването и маргинализирането на професионални и отговорни медии доведе до появата на квазиавторитарни правителства в много демокрации.

Инвазивното присъствие на социалните платформи доведе до бум в дезинформацията и до моделиращи внушения и фалшиви новини, които трудно могат да бъдат контролирани. От там идва и желанието на Европейската комисия да има нов законодателен акт за свободата на медиите, който да бъде в няколко точки: защита на редакционната независимост, забрана за използване на шпионски софтуер срещу медиите, независими обществени медии, тестове за медиен плурализъм, прозрачна държавна реклама, защита на медийното съдържание онлайн, ако щете и ново право на потребителите да персонализират медийното си предлагане“, казва още тя в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От военно училище във Виетнам до сцената на "Арабеск" – пътят на Чан Тхе Чунг

В рубриката "Мигранти с таланти" ви разказваме за пътя на един балетист от Виетнам до България – историята на Чан Тхе Чунг , солист на балет "Арабеск" , който открива своята втора родина у нас и любовта на своя живот – певицата Светлана Захариева . Чан е роден в Ханой и завършва военно балетно училище в родината си. През 80-те години,..

публикувано на 10.10.25 в 14:48
Снимката е илюстративна

Документ с невярно съдържание при наследствени имотни казуси

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Камен Петков, Велико Търново: Бях заличен от списъка с наследници на фамилен имот чрез документ с невярно съдържание, съставен от мой родственик, който впоследствие е издействал пред нотариус нотариален акт за имота на свое име...

публикувано на 10.10.25 в 14:10
адв. Йорданка Бекирска

Неизпълнение на съдебните решения за родителската отговорност – задължения и санкции

Неизпълнението на съдебните решения за родителски права и личните отношения дете – родител са и нтересна тема, която сама по себе си въвежда колизия. Какво точно означава да не се изпълняват съдебните решения, не са ли задължителни?  Коментар в новата рубрика "Параграф семейство" на "Законът и Темида" на програма "Христо Ботев" прави Йорданка..

публикувано на 10.10.25 в 13:30

Вейповете – новата заплаха за младото поколение

Повдигаме една изключително важна и актуална социална тема – вредата от употребата на вейпове сред подрастващите и влиянието им върху психическото и физическото здраве на младите хора. Според последния глобален доклад на Световната здравна организация , публикуван само преди дни, най-малко 15 милиона тийнейджъри между 13 и 15 години по..

обновено на 10.10.25 в 09:55

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..

публикувано на 09.10.25 в 09:02