“Христо Грозев заслужава подкрепа и защита и то не само на професионална ниво (сред обикновените журналисти и медийни организации). Всички все още очакват реакцията на държавата и на нейните институции да е по-сериозна“, казва в ефира на “Нашият ден“ журналистът и главен редактор на списание “Мениджър“ Весислава Антонова и допълва:
“Едва ли Грозев е изненадан от това, което му се е случило, защото той е предприел сериозна битка с руската пропаганда, каквато водят много журналисти и медии от началото на войната в Украйна. Имам усещането, че сега е ескалирало отношението на руската страна към работата на Грозев и желанието му той да продължи да развенчава митовете, които пропагандата тиражира за събитията в Украйна.“
По-голямата картина…
“Питам се дали това ще е еднократен акт?! Добре е да се види дали няма и други потърпевши журналисти в международен план.
Платформата, за която Грозев работи се радва на сериозно влияние. Обръщам внимание на този елемент, защото той ни води към един по-голям разговор - какво се е случвало с традиционните медии в тази битка и защо се налага да се появяват платформи, като тази, в която Грозев работи, за да могат хората да научават някакви грозни истини. Няма ли това да бъде новата медийна реалност? Реалност на по-малки звена от смели журналисти, които имат някаква кауза“, поставя тя въпроса в интервю за БНР.
“В края на септември стана известен един законодателен акт за свободата на медиите. Европейската комисия наложи правила за защита на плурализма и независимостта на медиите в Европа и постави въпроса със сериозна острота.
Говорителят на ЕК нарече медиите – “стълб на демокрацията“ и каза, че този “стълб се пропуква“. Заради това депутатите в Европейския парламент и всички загрижени за случващото се с медиите започнаха дебата върху този акт. Той трябва да гарантира, че медиите ще се финансират устойчиво, прозрачно, стабилно и ще гарантират качеството на информацията за хората и на гражданите на ЕС“, посочва още тя.
“Всичко започна още през 2021 г. в Австралия. Спомняме си битката на правителството там с големите платформи – Гугъл и Фейсбук, които използват съдържанието на медиите и разбиват техния бизнес модел, което пък води до унищожението им. Изчезването и маргинализирането на професионални и отговорни медии доведе до появата на квазиавторитарни правителства в много демокрации.
Инвазивното присъствие на социалните платформи доведе до бум в дезинформацията и до моделиращи внушения и фалшиви новини, които трудно могат да бъдат контролирани. От там идва и желанието на Европейската комисия да има нов законодателен акт за свободата на медиите, който да бъде в няколко точки: защита на редакционната независимост, забрана за използване на шпионски софтуер срещу медиите, независими обществени медии, тестове за медиен плурализъм, прозрачна държавна реклама, защита на медийното съдържание онлайн, ако щете и ново право на потребителите да персонализират медийното си предлагане“, казва още тя в интервю на Александър Райчев за “Нашият ден“.
В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете". В случая Синът Божий извършва чудото заради вярата на тези, които го носят, което също не се случва за първи път. Намиращите се там книжниците веднага в един глас..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да придобие статут на бежанец в България. Какви са аргументите на Данила да избяга в България и с какви проблеми се сблъска на институционално ниво у нас, разказва в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“...
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg