Никола Каравасилев: Никога няма да изчерпим познанието, което Вселената може да ни предложи

Астрофизикът Никола Каравасилев е сред ръководителите на отборите, които представят България на националните и международни олимпиади по физика и астрономия. През лятото неговите възпитаници се завърнаха с 5 медала от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Грузия. Българските ученици завоюваха 2 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал при конкуренция с 240 състезатели от 48 държави.

Освен това Никола преподава физика и астрономия на деца от първи до дванайсети клас и води различни школи и кръжоци за юноши.

Напоследък някак свикнахме с високото представяне на български ученици в състезанията по точни науки, приехме за даденост щом български ученици участват на престижен международен конкурс да се връщат с медали и отличия.

Всички се досещаме, че зад такива успехи стои много работа, но Никола Каравасилев казва и друго: "Да се работи с такива високо мотивирани ученици всъщност е удоволствие. Подготовката продължава целогодишно, тя никога не спира през април, когато се провежда Националния кръг на олимпиадата избираме онези, които ще се явят на международно ниво. Нагаждаме програмата към всеки един участник и работим индивидуално.

Едно нещо, което възприех като навик, е да не си поставяме ограничения в това, което можем да постигнем. Забранил съм въпроса: Това трябва ли да го знам? Това трябва ли да го мога? Отговорът винаги е "Да, разбира се".

Слава богу олимпиадите се върнаха във формата си отпреди пандемията – на живо, това е много важно, защото на такива форуми човек изгражда контакти, създава приятелства, среща бъдещите си колеги. И това е голямата полза от тези събирания – на еднакво луди в своята област хора, създаването на мрежа.

Основната ми работа е като учител. Преди да дойда в студиото бях в училище, където с мои ученици започнахме експеримент.

(Става въпрос за ваканционно време)

Случвало ми се е да имам проблеми, защото учениците ми искат да си завършат експеримента, а родителите им искат да ги водят на ваканция.

Преподавам на деца от първи до 12 клас и когато започнах да преподавам физика и астрономия на най-малките, те питат "Защо небето е синьо? Как се движат автомобилите? Как се движат самолетите? Защо жирафите имат дълги шии?" Тези въпроси са сложни, защото предизвикателството да ги обясниш на малко дете е голямо. Чак когато успееш да им го обясниш просто, можеш да кажеш, че разбираш науката, че си стигнал до есенцията й.

Изпитвам удоволствие да им разказвам за звездите и Слънцето, какво е отражение на светлината, как работят телескопите. Но най-забавно остава правенето на експерименти. На практика те във всеки час правят нещо с ръцете си, те научават какво може и какво не може да се прави в лаборатория. Придобиват много обща култура и дори сръчност в ръцете. И когато се приберат вкъщи, разказват ентусиазирано на родителите си какво са правили вкъщи.

Децата се раждат с торба любопитство, която е пълна, и торба със знания, която е празна. Нашата работа като учители е да напълним торбата със знания, без да изпразваме тази с любопитството.

На много места базата вече е добра, има добре оборудвани STEM кабинети но учителите като че ли не са достатъчно мотивирани да правят часовете интересни.

Учениците имат нужда както от знания, така и от разбиране защо са им нужни тези знания, тази култура. Въпросът "Това защо трябва да го уча" е вреден навик, с който трябва да се борим."

Във втората част на разговора, Никола Каравасилев припомня важните пробиви на 2022 - въвеждането в експлоатация на "Джеймс Уеб" и успешното завършване на мисията "Артемис" до Луната.

"Снимките с висока резолюция, които видяхме, са впечатляващи, но от гледна точка на науката фотографиите не са толкова интересни, много по-важни за науката са данните, които телескопът изпраща. Дори и откриването на нови обекти не е толкова вълнуващо, колкото възможността да изучаваме процесите, които са се случвали в ранната Вселена, която досега е Terra incognita за науката. Възможно е скоро да разгадаем много неща.

Но в науката отговорът на един въпрос води до нови и следващи и няма вероятност те да бъдат изчерпани.

Много трудно е да се предскаже какво ще бъде открито и това прави науката интересна и предизвикателна.

Така или иначе бъдещето на човечеството е в космоса. Разбрахме, че човек може да оцелее там, че може да стигне но Луната и да се върне. Време е да се възползваме от тези открития.

България има своята роля в космическите изследвания, наред с институтите по астрономия и космически изследвания към БАН, от няколко години в страната ни оперира частна компания, която произвежда наносателити, които и в момента обикалят в орбита около Земята. Така че да, имаме своето място в съвременното изследване и опознаване на космоса.“