Деца от малко квартално училище си гостуват с ученици от Немската гимназия

Простичката наглед и "неоригинална" идея има много непосредствени и дългосрочни ефекти и за двете страни. Тя е на младата учителка Ирина Станчева, която преподава в двете училища. В 106 ОУ "Григорий Цамблак" в столичния квартал "Васил Левски" учат предимно деца от ромски семейства, 91 Немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов" е едно от най-престижните средни училища. В 106 ОУ Ирина преподава английски език по програмата "Заедно в час", в Немската, чиято възпитаничка е, води часове по философия (завършила е университет в Германия). Съвместяването на ангажиментите в двете училища е буквално прескачане от един свят в друг – и двата по своему затворени и непознаващи живота извън собствения.

"Аз самата съм израснала в доста добра, но и затворена социална среда, сравнявала съм се много пъти с цвете в саксия. Много е било важно за моите родители да ми осигурят една добра среда, за да може да имам необходимите условия да стана трудоспособен, конкурентоспособен млад човек, но също така съм останала сляпа за много неща, които се случват на моите връстници. И всъщност винаги съм се чудила откъде идват тия средни резултати примерно в България на външните оценявания, при положение, че всички от моето обкръжение имат над 5.50 винаги. Къде са тези всичките деца, които не се справят и защо, какви са причините, това за мен е било винаги огромна енигма. Връщайки се в България, а аз знаех, че искам да се върна в България и да правя нещо смислено, се припознах в каузата на "Заедно в час" и така станах учителка. "Заедно в час" специално таргетират такива училища, в които децата имат затруднения, идват от по-бедни семейства в повечето случаи или са в такива сегрегирани райони, или в покрайнините на градове, или пък в села, откъснати от по-големи градове, общо взето проблемни училища, ако може най-общо да се каже. Всъщност се оказва, че и двете социални среди са много откъснати – и амбициозните ученици нямат представа какво се случва на други места в България, и учениците от, ако мога така най-грубо да кажа, гетото не са го напускали и нямат представа какво друго има на този свят и какво биха могли да постигнат."

Как протичат замислените срещи?

"Началото е малко стресиращо и за двете страни, като по-лесно се случи, когато големите ученици дойдоха в малкото училище. Бързо успяха да се разчупят децата, дадох им лидерски роли – покажете сега на батковците и каките това, онова, какво правихме, изберете си някого, с когото да работите… Половината от големите влязоха в занималнята да помагат с домашните на най-малките от 1 и 2 клас, а пък по-големите изработваха коледна украса и коледни картички. Подарихме на батковците и каките част от украсата, за да може да я занесат в Немската за спомен от срещата и за мен беше много важно преди да дойдат празниците да можем да видим тази изложба, която беше организирана от класната на учениците от Немската гимназия Зорница Велинова, всъщност благодарение на нея се случи цялото това нещо, защото без нея нямаше как сама да организирам една такава среща, така че съм ѝ изключително благодарна за съдействието. Тя направи повече от украса, направи изложба със снимки от събитието… За мен беше много важно малките да видят своите снимки и своите изделия в Немската. Да, беше всъщност доста шокиращо за малките ученици, голяма част от които изобщо не са били в центъра… Изваждаме ги от всичко, което те познават, и ги пускаме някъде, където са тотално не в свои води и извън зоната си на комфорт и от тази гледна точка имаше малко повече емоции… (едно от децата дори се опитва да избяга), но след една игра на гоненица и като си изяде и сандвича всички тези емоции се изпариха и детето сподели, че всъщност му харесва и в крайна сметка всички се върнаха с много положителни емоции."

Каква е реакцията на учениците от Немската гимназия и какви са дългосрочните очаквания на учителката от такива прояви?

"Още след първата среща на големите ученици в 106-о им пуснах анкета кой какво е преживял и бях изключително впечатлена колко дълбоко ги е докоснала тази среща и колко са дълбоки техните размишления и открития само след една двучасова среща. Те вече са видели един друг свят, вече се чувства тази емпатия, която исках да събудя у тях, вече си дават сметка за дълбочината на проблемите, дават си сметка, че средата, в която децата израстват, е от най-голямо значение за тяхното развитие и това какви възрастни ще бъдат някой ден. Всъщност в огромната си част те са с много отворени обятия и с много положителна нагласа очакват да продължим този обмен и да направим срещите си регулярно събитие."