Доскоро смятахме, че творческите професии не са заплашени от изкуствения интелект (ИИ). ИИ не може да композира музиката на Моцарт или да нарисува картина на Леонардо. Само че ИИ може да рисува като Леонардо, като Холбайн, Джаксън Полък, Стан Лий или който и да било художник, чийто работи са били публикувани онлайн.
Може да сте използвали генератор на образи, който пресъздава ваша снимка като портрет от стар майстор, комикс герой или поп-арт икона. Може да ви е било приятно да се видите в ролята на принцеса-войн, викторианска аристократка или египетска принцеса и да не ви е хрумнало, че за да бъде създадено едно такова изображение, е бил използван труда на десетки художници.
ИИ за минути проучва милиони изображения, имитира стилове и ги комбинира според зададени критерии. Ранните изображения, създадени с помощта на генератори, имаха дефекти и даваха основания да се смята, че човекът още дълго ще владее сектора на комерсиалните изображения, но вече не е така. Въпросът вече не е кога ИИ ще изземе работата на авторите на сторибордове, герои за видеоигри, визуални концепции за кампании, постери, картички и пр. Това вече е факт.
Новините не са никак окуражаващи за художниците, които прекарват години в учене, усъвършенстване, изграждане на собствен стил, който сега наготово ИИ може да възприеме и да му вземе работата.
"Промяната в играта е налице. Алгоритмите станаха изключително добри в това да създадат изображение по зададени критерии. Резултатите са впечатляващи за мен, която от години се занимавам – казва художничката Албена Баева, която работи на пресечната точка на изкуство, технологии и наука. В работата си тя използва машинно обучение и изкуствен интелект, творческо кодиране и практики "направи си сам" и изследва пресечните точки между изкуството и изкуствения интелект. Притесненията на хората в креативните индустрии са напълно основателни, а причините за тревога са няколко: откъде ИИ взима данните? Защото ако се отворят база данните с изображения и компаниите платят интелектуалната собственост на използваните изображения, създаденият от ИИ продукт вече няма да е толкова евтин.
Другото е, че компаниите използващи ИИ изображения, също нямат права над тях.
В тези изображения няма нищо ново, те копират стил и така се натрупват еднотипни изображения, които затвърждават стереотипите - например при женските изображения, по условие хирепсексуализирани и опростени откъм други характеристики."
Ще умре ли изкуството? – този въпрос е бил задаван многократно през миналия век, особено остро с навлизането на фотографията например.
Има и творци, които не споделят общата тревога и приемат навлизането на ИИ повече като възможност
"Няма алгоритъм, който да разбира какво прави и да го прави по собствена воля казва Албена Баева и добавя: Абсолютно съм За прозрачност, за яснота и изплащане на компенсации, но тази реалност вече е тук и тя няма да си отиде"
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
