Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще замени ли изкуственият интелект изкуството

Въпросът не е дали, а кога

Изображение на Google Deep Dream, вдъхновено от Ван Гог.
Снимка: Image courtesy of Google

Доскоро смятахме, че творческите професии не са заплашени от изкуствения интелект (ИИ). ИИ не може да композира музиката на Моцарт или да нарисува картина на Леонардо. Само че ИИ може да рисува като Леонардо, като Холбайн, Джаксън Полък, Стан Лий или който и да било художник, чийто работи са били публикувани онлайн.

Може да сте използвали генератор на образи, който пресъздава ваша снимка като портрет от стар майстор, комикс герой или поп-арт икона. Може да ви е било приятно да се видите в ролята на принцеса-войн, викторианска аристократка или египетска принцеса и да не ви е хрумнало, че за да бъде създадено едно такова изображение, е бил използван труда на десетки художници.
ИИ за минути проучва милиони изображения, имитира стилове и ги комбинира според зададени критерии. Ранните изображения, създадени с помощта на генератори, имаха дефекти и даваха основания да се смята, че човекът още дълго ще владее сектора на комерсиалните изображения, но вече не е така. Въпросът вече не е кога ИИ ще изземе работата на авторите на сторибордове, герои за видеоигри, визуални концепции за кампании, постери, картички и пр. Това вече е факт.

Новините не са никак окуражаващи за художниците, които прекарват години в учене, усъвършенстване, изграждане на собствен стил, който сега наготово ИИ може да възприеме и да му вземе работата.

Изображение на видра на фона на пейзаж в стила на „Момичето с перлената обица“ на Веермер, генерирана от Open AI"Промяната в играта е налице. Алгоритмите станаха изключително добри в това да създадат изображение по зададени критерии. Резултатите са впечатляващи за мен, която от години се занимавам – казва художничката Албена Баева, която работи на пресечната точка на изкуство, технологии и наука. В работата си тя използва машинно обучение и изкуствен интелект, творческо кодиране и практики "направи си сам" и изследва пресечните точки между изкуството и изкуствения интелект. Притесненията на хората в креативните индустрии са напълно основателни, а причините за тревога са няколко: откъде ИИ взима данните? Защото ако се отворят база данните с изображения и компаниите платят интелектуалната собственост на използваните изображения, създаденият от ИИ продукт вече няма да е толкова евтин.

Другото е, че компаниите използващи ИИ изображения, също нямат права над тях.

В тези изображения няма нищо ново, те копират стил и така се натрупват еднотипни изображения, които затвърждават стереотипите - например при женските изображения, по условие хирепсексуализирани и опростени откъм други характеристики."

Ще умре ли изкуството? – този въпрос е бил задаван многократно през миналия век, особено остро с навлизането на фотографията например.

Има и творци, които не споделят общата тревога и приемат навлизането на ИИ повече като възможност

"Няма алгоритъм, който да разбира какво прави и да го прави по собствена воля казва Албена Баева и добавя: Абсолютно съм За прозрачност, за яснота и изплащане на компенсации, но тази реалност вече е тук и тя няма да си отиде"

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Албена Накова

Критичните и стратегическите суровини – преработване и добив

В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..

публикувано на 18.11.25 в 10:10
Д-р Николай Шарков

Приемственост, диалог, гарантиране на широк достъп до стоматологични услуги...

Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...

публикувано на 17.11.25 в 15:10
проф. Милен Георгиев

Специфичен български мед удължава живота при лабораторни условия

Преди месеци проф. Милен Георгиев обяви откриването на конкретен вид мед, който забавя остаряването. Вече са готови и документите за европейски патент. "С моя екип работим по този проект, а темата за удължаването на човешкия живот вълнува човечеството, откакто сме напуснали пещерите. Изцяло моята работа през годините е фокусирана върху..

публикувано на 17.11.25 в 10:10
проф. Цветалина Танкова

Ежегодно нараства броят на болните от захарен диабет по света и в България

"Много се вълнувам за голямата награда на БАН, тъй като за мен е изключително висока чест , че именно аз бях удостоена с тази награда – Наградата на БАН, която за мен е най-авторитетната, най-старата, най-престижната научна организация в страната. Това е изключително признание за мен и едновременно с това много голяма отговорност, тъй като..

публикувано на 16.11.25 в 10:10
Храмът Джогеса в Корея

Да влезеш в манастир за един ден – в Сеул

Храмът Джогеса e сгушен между небостъргачите в центъра на Сеул и се смята за сърцето на корейския дзен будизъм. Всички пътища водят до него, особено ако се разхождате по оживената улица "Джонгно" или около бившия императорски дворец. Като стражи на религията, пред главната сграда – храма Деунджон, ви посрещат две величествени дървета,..

публикувано на 14.11.25 в 17:21