Музеят "Леополд" показва "Виена – 1900"

Обширна изложба "Виена – 1900" в Леополд музеум в австрийската столица показва блясъка и пълнотата на артистичните и духовни постижения на една епоха от възникването на сецесиона чак до залеза на монархията и смъртта на Виенския модернизъм. Блясък и нищета, мечта и действителност очертават естетическия плурализъм и маркират Виена от онова време като идейна лаборатория и мотор на едно турбулентно движение за реновация.

Виенският модернизъм започнал към 1900 година и последван от сецесиона, е може би най-значителният културен процес в Европа. Това е периодът на отърсване от догмите на класицизма, отваряне на пътища за новаторски подход и търсене на изразни средства на теми в живописта, които до тогава са били табу. Също стилът в архитектурата, мебелната индустрия, облеклото и всички вещи за обзавеждане на дома, свидетелстват за раждането на модерния европейски дизайн. Виенският музей "Леополд" показва една многообхватна изложба поместена в музейните зали на няколко етажа. Освен експонати на музея, който притежава огромно количество картини от тази епоха, например най-голямата колекция на творбите на Егон Шиле, са изложени още много предмети от частно притежание, между които освен платна, книги и плакати, допълнително мебели, скулптури и съдове изработени във виенските работилници, които допълнително дават представа за революционните идеи на тогавашното изкуство.

В първата зала са показани картини на Ханс Макарт, които не са типични за модернизма. Вижда се, особено в пейзажите, че художникът е бил повлиян от Веронезе, Рубенс и Ван Дайк. Неговата заслуга за новата тенденция в австрийската столица са били срещите в неговото ателие, на други представители на културната сцена от ранга на Густав Климт и Антон Ромако, чиито дискусии са довели до раждането на сецесиона. Следващите зали показват картини на Климт, както и негови плакати и илюстрации на книги и списания, които са направени в типичния сецесион (на немски "югендщил"). По-нататък са изложени мебелите от ателието на Климт последвани от няколко зали с мебели от Коломан Мозер, както и портрети и пейзажи от него. За разнообразието на тази изложба свидетелстват експонатите от италиански и френски майстори повлияни от тенденцията на сецесиона, между които най-забележителните са няколко пластики на Роден и Медаро Росо. Следват представители на символизма, като картините "Сън" на Фердинанд Ходлер и " Саломе" на Вилхелм Лист. Следващите няколко зали са посветени на т.н. "пейзажи създаващи настроение". Типични представители на този вид живопис са освен Климт, още Шиндлер и Визингер-Флориан, чиито платна са показани на изложбата. Следващите зали са посветени на писателите повлияни от духа на това време. В стъклени витрини са изложени книги и писма на Мусил, Шницлер, Фройд Херцл, които отразяват тогавашните събитията и броженията на виенските интелектуалци.

Комплексността на експозицията е отразена в прехода от зародиша на сецесиона към експресионизма на същия живописен стил, който продължава до 30-те години на 20-и век и е особено характерен за творчеството на Егон Шиле и Оскар Кокошка. Техни творби посветени на смъртта в много морбидни цветове са изложени в подземния етаж на галерията. Такива са "Мъртвата майка" на Шиле, "Последният танц" на Ленц или натюрмортите на Кокошка. За отбелязване е, че и картини на Климт като "Животът и смъртта" отразяват възприятието на художника за философската стойност на нашето съществуване. Следва поредицата "Мъртвия град" с пейзажи на Шиле от различни селища в Австрия, представени с цялото съвършенство на най-мрачните тонове.

Изложбата "Виена – 1900" в музея "Леополд" на австрийската столица хвърля светлина не само на заченките на новото течение в културата на Европа. Сецесионът продължава през дълъг период изпъстрен от бурни исторически събития, икономически кризи и не на последно място, първата Световна война. Експозицията представя с един много подбран и хронологичен похват, конгломерата на новото изкуство, което въпреки своята красота отразява и негативните исторически събития на времето на зараждането му, без да изневерява на своя стил.