Успешна ли е интеграцията на бежанците у нас и какви бяха грешките по отношение на справянето с нелегалния трафик?
Бежанците от Украйна…
“За никой, който бяга от война, не е лесно да започне живота си отново, казва в ефира на БНР Радослав Стаменков, ръководител на мисията на Международната организация по миграция (МОМ) в България.
“Украинските бежанци, както и бежанците от Близкия изток в България, срещат редица предизвикателства. Необходимо е една много дълга работа с тях, за да могат да ги превъзмогнат. Необходимо е да бъдат въведени в нашата административна система и да се изясни целият им юридически статут в страната, защото действително те получиха международна закрила, но има много случаи, които изискват повече внимание, и е необходимо да се работи индивидуално“, посочва още той в интервю за БНР.
Трафикът…
“През изминалата година миграционният поток се увеличи чувствително. България е географски разположена на един от най-важните миграционни пътища от Азия и Близкия изток. През страната ни още от 2012 – 2014 г. минават много хора, идващи основно от Близкия изток.
Миналата година беше различна. Войната в Украйна генерира един огромен поток от хора, почти 1 млн. украинци са минали през България, а към момента от тях са останали около 50 хил. Може би има около 10 хил., настанени в различни станции и хотели, които се считат за най-уязвими и се нуждаят от нашата защита“, посочва още той и допълва:
Имаше много предизвикателства. Първо, огромният поток хора, който се струпа в страната за много кратко време. България, както и много други държави в Европа, не беше подготвена да посрещне такъв огромен брой бежанци. Благодарение на големия брой доброволци, успяхме сравнително бързо да вкараме всичко в релси, но това костваше много усилия и беше направено с много малко финансови средства“.
Проблемите…
“Най-големият проблем на бежанците е липсата на достатъчно финансиране. От много години подкрепата на търсещите убежище у нас се осъществява главно с европейски средства. За разлика от минали години Европейската комисия не отпусна спешни мерки за подкрепа на тези хора. Бяха използвани резервите на изразходвани пари по различни европейски програми, но те не бяха достатъчно“, казва още Стаменков.
Интеграцията у нас…
“Много е трудна интеграцията в която и да било страна, особено в случая с бежанците от Украйна. Това са хора, напуснали своя дом много бързо, които вярват, че скоро ще се завърнат обратно. Техният хоризонт е няколко месеца напред, а не няколко години.
Интеграцията е нещо скъпо, продължително и изисква много усилия. България има голям интерес, като страна, която се нуждае от работна ръка, но това е труден процес и ще отнеме време.
Ние от Международната организация по миграция предоставяме курсове по български език. Имаме един подготвен лист от чакащи от началото на конфликта. До момента сме обучили над 1000 граждани на Украйна, имаме списък с чакащи, който наброява над 2000.
Болшинството от хората, които останаха у нас, са главно самотни майки с децата си и тяхната интеграция ще бъде бавна и трудна“, коментира още той.
Какво е необходимо?
“Хората трябва да бъдат насочени към области, в които има възможност за реализация. Гражданите са разпръснати из цялата страна, в много случаи на много отдалечени почивни станции, около които няма изградена съответната инфраструктура. Тяхното включване на пазара на труда е много трудно. Първо, трябва да се преодолее проблемът с езика, второ, трябва да бъдат признати дипломите на тези хора, за да може с лекота да се включат на пазара на труда, посочва той.
“Необходима е ефективна работа между страните в Европейския съюз и работа с колегите от съответните структури в Турция, защото Турция е страната, в която се генерира основният поток, който преминава през България и към Западна Европа“, коментира още Радослав Стаменков в интервю на Мартина Кръстева за “Нашият ден“.
Българското късопаметство, политическата апатия и непочтената дистанция между политика и журналистика коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Чавдар Николов , карикатурист. "Понякога малко страдам от това, че мога да престана да рисувам нови карикатури и да си остана на старите. Все ще изровя нещо, което става за този момент. Много..
На 13 май тази година беше подписан Меморандум за възстановяване на Централната минерална баня в София като общински термален център. Българската асоциация за термално наследство (БАТН) очакваше спешни действия от страна на Столична община по създаване на специализирана работна група и задействане на плана за връщането на Банята към нейната..
Тържественото отбелязване на 200 години от рождението на Сава Филаретов ще се състои в котленското село Жеравна . В къща музей "Сава Филаретов" ще бъде официално открита празничната програма, посветена на живота и делото му. Честванията ще продължат на 29 октомври , когато от 16:00 ч. в Художествената галерия "Христо Тодоров" ще се..
През 2024 година заработи дългоочакваната платформа БЕРОН, създадена от Института за български език при БАН и поддържана от МОН. Платформата цели да бъде дигитален пазител на българския книжовен език, от който българите могат да научат правилната форма на думата, точната пунктуация и правописната норма. Какво се случва, когато кодификаторът на..
Не можем да не си помислим за кошници, когато чуем думата кошничарство. Майсторът Станко Киров от бургаското село Българово обаче бързо може да ни опровергае. Той изкарва хляба си с този занаят вече 30 години, но далеч не прави само кошници. Тъкмо напротив. В ръцете му ракитата оживява в пана, паравани, мебели и необичайни поръчки от клиенти, които..
В рамките на фестивала CineLibri в София гостува шведският актьор и писател Юнас Карлсон , за да представи своя роман "Дъждовният човек" . В..
"За мен благотворителността е култура. Има жестове, които дават надежда. Благодарение на тях продължаваме напред". Думите са на Посланик Иван Станчов,..
Не можем да не си помислим за кошници, когато чуем думата кошничарство. Майсторът Станко Киров от бургаското село Българово обаче бързо може да ни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg