Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Награди, кино и церемонии - доколко и как влияят на публиката?

Благой Иванов: У нас все още не можем да направим световно релевантен филм

| обновено на 12.01.23 в 07:38
Колин Фарел със "Златен глобус" за най-добър комедиен актьор, а Мартин Макдона получи наградата за най-добър сценарий за филма "Баншите от Инишерин"
Снимка: БГНЕС

Филмът "Баншите от Инишерин" получи три от най-големите награди "Златен глобус" на церемония в Бевърли Хилс, Калифорния. Режисьорът и сценарист Мартин Макдона получи "Златен глобус" за най-добър сценарий за продукцията. Тя спечели и наградата за най-добра комедия. За работата си в нея с глобус си тръгна и Колин Фарел.

Сред другите победители в актьорските категории са Мишел Йео, Остин Бътлър, Кейт Бланшет, Джонатан Ки, Анджела Басет.

Стивън Спилбърг получи наградата "Златен глобус“ за най-добър режисьор за "Семейство Фейбълман", като филмът заслужи и наградата за най-добра драматична продукция.


В предаването “Нашият ден“ кинокритиците Зорница Аспарухова и Благой Иванов коментираха темата за статута на наградите и наградените филми и как да възприемаме съвременното българско кино.

“Церемониите са започнали да се променят от няколко години. Наградите „Оскар“ и “Златен глобус“ отдавна не са награди, които се дават за кино и художествена стойност на някакви проекти, а се дават поради съвсем други причини – било то политически, парични или студийни. Преди години имаше обвинение към церемонията, че членовете на пресата, които съставлява техния екип, взимат подкупи, за да номинират определени филми и да им дава награди“, казва в ефира на “Нашият ден“ журналистът и кинокритик Зорница Аспарухова.

Кинокритиката като предизвикателство...

“Въпросът е да си човек, който все пак има някакъв поглед над цялата киноиндустрия“, посочва още тя.

Българско кино...

“Позволявам си до три български филма на година, колкото и да е странно. В последните години не съм открила български филм, който силно да ме развълнува. По-скоро асоциациите ми с българско кино са лоши и ме карат да се намръщвам. Между българското кино и киното на световно ниво дупката е много голяма, но в старото българско кино мога да открия неща, които ми харесват“, посочва още тя. 


“Навремето сякаш наградите носеха някаква добавена стойност към наградените филми. В момента на повечето хора им в все едно кой филм каква награда е взел. Това, което все още донякъде работи е, ако един филмът е фестивален хит. Тогава той би могъл на местна почва да има пълна зала, но тя пак ще е фестивална, една по-избрана публика“, казва в ефира наНашият ден“ кинокритикът Благой Иванов.

Българското кино...

“В нашето кино, когато нещо случайно се получи добре, то наистина е повече случайно. Все още не можем да направим нещо, което да определим като истински възход. Последната година беше впечатляваща от гледна точка на количество. Имаме над 25 филма за миналата година, които може би са гледани от над 650 хил. души. Това означава, че има завръщане на интереса към киното. Проблемът е, че ние все още не можем да направим световно релевантен филм, но все пак тенденцията е положителна. Нашето кино в цялата му история е световно нерелевантно“, казва още той в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 

Снимки: БГНЕС
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов етап в енергийния преход: слънцето и вятърът изпревариха въглищата

Енергията от възобновяеми енергийни източници не е "вятър работа": през първите шест месеца на 2025 година слънцето и вятърът за първи път изпреварват въглищата по електропроизводство. Китай и Индия достигат рекорди и дори намаляват производството на изкопаеми горива и емисиите в енергетиката. В Европа тенденцията е подобна, но климатичните..

публикувано на 21.10.25 в 12:28
Илия Кръстев

България в еврозоната – икономически трансформации

За страната ни предстои влизане в еврозоната – стъпка, която ще промени живота и икономиката ни. Неотдавна в Министерството на иновациите и растежа беше проведена дискусия за еврото, предизвикателствата и възможностите за бизнеса и инвестициите. По темата в "Нашият ден" разговаряме с Илия Кръстев , член на УС на AIBEST и председател на BRAIT. "..

публикувано на 21.10.25 в 09:23

Леглото до МЗ изчезна след акцията "Бутаме детското здравеопазване"

На 16 октомври фондация "За Доброто" проведе символична акция под наслов "Бутаме детското здравеопазване" . Екипът и доброволци на организацията  бутаха детско болнично легло по улиците на София – от Педиатрията на бул. "Иван Гешов" до Министерството на здравеопазването (МЗ). "Това не е протест, а нашият начин да поставим исканията си за среща..

публикувано на 20.10.25 в 17:34

Тънкостите на подводния риболов

Предаването "И рибар съм, и ловец съм" започва с изречението "Ние си вървим и тихичко си гърмим!" и завършва с думите "А вие се пазете и мислете – не само за себе си, а и за средата, на която ние ѝ се падаме околни!" Между тези две сентенции водещите Асен Масларски и Росен Мирчев коментират тънкостите на подводния риболов и как и защо ловец избра..

публикувано на 20.10.25 в 17:05
Чавдар Николов

Чавдар Николов: Никакъв коректив не сме карикатуристите, не ни обръщат внимание

Българското късопаметство, политическата апатия и непочтената дистанция между политика и журналистика коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Чавдар Николов , карикатурист. "Понякога малко страдам от това, че мога да престана да рисувам нови карикатури и да си остана на старите. Все ще изровя нещо, което става за този момент. Много..

публикувано на 20.10.25 в 14:05