На полуостров Юкатан вече можеш да се ожениш по древен ритуал на маите. Там са възстановили старинната венчавка по фрески и спомени на конкистадори.
Освен плажа, историческите забележителности и голфа на Ривиера Мая развиват и… сватбен туризъм. Особено романтично е бракосъчетанието на пясъка по древен ритуал на маите. Балдахините за церемонията се веят като в приказка на Шехерезада. Церемонията е базирана върху картини от антични вази и пирамиди. Както и на оригиналните текстове, записани от католически монах край езерото Атитлан в Гватемала. Разбира се, никой не сервира кучешко – една от задължителните мръвки, редом с еленското и пилешкото на младоженската трапеза. Свещенодействието се води от истински шаман на майски език. Във всеки от четирите ъгъла на олтара гори по една голяма свещ, ориентирана в посоките Север, Запад, Изток, Юг, а петата, посветена на Господ, е в центъра. Свещта на Севера е бяла и символизира женското начало, Югът е жълт и олицетворява мъжа. Изтокът е червен като изгряващото слънце, Западът – черен като нощта. Централният светилник е в зелено – цветът на нефрита и водата, майката-земя и космоса.
Двойката разменя знакови подаръци. Женихът дарява на невестата царевица и какао, а тя му отвръща с брашно и тортилас (царевични питки). Кукурузът символизира храната, а какаото – парите. Защото зърната му дълго време са използвани от маите като платежно средство. Венци от бели и жълти цветя обгръщат двойката и те заместват западната традиция за размяна на пръстените. Майският Господ е свидетел на съюза и младоженците се целуват. Класическа музика на маите звучи изпълнена с инструменти от пре-испанския период преди и след церемонията. Барабани, кратунки, звънци от миди, флейти и тункулес (дървен ръчно резбован инструмент, който издава само две ноти). Младоженците и гостите задължително са облечени в чисто бели дрехи. Булката и женихът трябва да наблегнат на простите и изчистени кройки. Всички са боси, за да поемат през стъпалата си енергията от ритуала и да се свържат с майката-земя.
На полуостров Юкатан освен сватбения ритуал, опитват да дадат нов живот на предшественика на футбола. Пелота – това е игра с топка, силно разпространена сред народите в предколумбовата Централна Америка. Съвременната версия се нарича улама. В нея понякога се включват потомците на коренните жители по тези земи. Играчите завързват плътни кожени колани около талиите си и се подготвят да поддържат или да си подават с бедра тежащата почти 4 кг топка. Целта е да я промушат през вертикален каменен пръстен на височина 6 метра. Играта изисква отлична физическа подготовка, а телата на играчите неизбежно се покриват със синини. В древността пелота-улама е била тясно свързана с ритуалите, церемониите и дори с човешките жертвоприношения. В играта участват два отбора, а екипировката им включва маски, плащове и ръкавици.
Пристигналите преди 500 години в Мексико конкистадори забранили "езическите" занимания на коренното население. Днес се опитват да ги възродят в крайните квартали на градовете, опитвайки се чрез традицията и спорта да откъснат младежите от престъпната среда. В Чечен Ица тръпки минават по кожата от изсечените в барелефи човешки черепи. А всъщност да те принесат в жертва било голяма чест и щом свършела играта "пелота", клъцвали главата на капитана от… победилия отбор. Впрочем, като изключим 4-килограмовата каменна топка, пелотата напомня днешния футбол – играе се на две врати (разбирай рингове) от отбори по 11 души и участниците нямат право да пипат топката с ръце.
Снимки: Магдалена Гигова
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
С какво ще изненада публиката третото издание на един от най-впечатляващите европейски фестивали на светлините – Lunar? Фестивалът Lunar ще се проведе..
В Hostgallery - София се открива самостоятелната изложба на Венцислав Занков "Тренировки "Изходи:- упражнения 2024". Експозицията е неочакван завой и..
По повод Световния ден за безопасност и работа, отбелязан миналата седмица (28 април), в "Нашият ден" проф. Донка Байкова споделя своите съвети за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg