Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зам.-министър Велислава Петрова:

Европейският дневен ред на България през 2023 г. – какво да очакваме?

Зам.-министър Велислава Петрова
Снимка: БГНЕС

Какъв е Европейският дневен ред на България през 2023 г.? Той безспорно включва присъединяването ни към Шенген,  предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост и присъединяването към еврозоната.

Как се движи страната ни към тези външнополитически цели?

"За да може да успее всяко едно от нещата като основни цели, които сме си поставили във външната политика, трябва да имаме добро взаимодействие между изпълнителната, законодателната и съдебната власт. За много от тях ни трябват законови промени, които трябва да бъдат изпълнени от работещ парламент, затова е много важно да бъде сформиран такъв и той да просъществува, за да може вече подготвените законопроекти от служебното правителство да бъдат приети. Това важи както за присъединяването ни към Шенген, така и към ОИСР и еврозоната, но касае и Плана за възстановяване и устойчивост. Зависи до голяма степен от нас и способността ни да покажем политическа зрялост."

Това каза в интервю за БНР зам.-министърът на външните работи Велислава Петрова.

“Очертаните приоритети са ключови във външнополитически план не само за по-силната интеграция на България в рамките на ЕС, каквато може да се постигне чрез членството ни в Шенген, но също така със създаването на един нов имидж на страната ни, какъвто присъединяването ни към ОИСР например дава. Това е организация на най-добрите практики и политики. И бидейки част от нея, България има възможност да изгради имиджа на държава, която може да бъде достоен партньор“, посочва още тя.

Какво трябва да направи страната, за да приключи успешно присъединяването към ОИСР?

“През изминалата 2022 г. преминахме в една много ключова фаза на процес на присъединяване с факта, че беше одобрена Пътната карта за България. С това останалите държави членки на ОИСР показаха своята готовност да се работи за това България да бъде приета в организацията.

В момента започна един не толкова политически, а по-скоро технически етап от присъединяването, който изисква различните ресорни министерства, различните институции да направят самооценка на настоящото законодателство. Хубавото в случая е, че част от нашето законодателство вече е синхронизирано с това на ЕС заради членството ни в Съюза“, казва още тя в ефира на “Нашият ден“.

Шенген…

“Работата по линия на Шенген беше изключително интензивна в рамките на изминалата година, показахме, че можем да работим много координирано.

Започнахме годината с много държави, които показаха скептичност към нашето присъединяване – и Германия, и Франция, и Дания бяха скептични в началото на изминалата година. В края на годината не само, че получихме изключително добра оценка от Комисията, изключително положителен доклад, но стигнахме и до ситуация, в която само две държави сложиха резерви. Как да адресираме тези резерви, е разковничето за тази година.

България отдавна е изпълнила всички критерии за влизане в Шенген и отново го доказа миналата година. Резервите на Нидерландия са свързани с върховенството на правото у нас и начина, по който се отчита главният прокурор. Резервите им са свързани с това дали можем да покажем конкретни стъпки за изграждане на механизми против корупцията и отчетността на главния прокурор. Те поставят тези две групи от закони в центъра на техните искания.

Докладването за България за върховенство на правото ще се случи в средата на тази година, през юни. Очаква се дотогава ние да сме направили съответните законови промени по тези две линии“, коментира още Петрова и допълва:

“Австрия може би изненада много държави, като показа резерви за присъединяването на България и Румъния към Шенген в края на миналата година, но те поставиха на преден план факта, че Шенген работи в настоящия му вид, защото не може да контролира миграцията.

Въпросът за контрола на миграцията стои не само пред България, ние, като държава, чието географско положение предполага, че сме външна граница на Съюза, ако сме член на Шенген, ще бъдем и външна граница на Шенген, затова сме и обект на много по-сериозен миграционен натиск. Оттам сме обект на критика, че не се справяме с натиска, но това е натиск, с който би се затруднила всяка държава в нашата ситуация“, казва още зам.-министър Велислава Петрова в интервю за БНР и посочва:

Предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост е още една тема, по която ни предстои тежка и сериозна дискусия с Европейската комисия. Първите индикации, които получаваме от там, са, че е възможен такъв диалог, може по изключение да се прави такова предоговаряне, но това ще бъде дълъг процес.

За сроковете ще може да кажат от Европейската комисия, но със сигурност не става въпрос за месец или два."

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владимир Митев

Владимир Митев за ситуацията в Близкия изток

Владимир Митев е репортер в Румънска редакция на радио "България". Говори свободно румънски език. Отделно от това е завършил "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" и създател също на блога "Персийският мост на приятелството". Участник в много и различни международни проекти. Блогът "Персийският мост на приятелството" набра доста популярност по..

публикувано на 28.07.25 в 15:25

Глобалното затопляне и предизвикателствата пред планинския туризъм: съветите на Момчил Цветанов

Юлските горещини в последните години ни карат все по-често да си задаваме въпроса: какво всъщност означава глобалното затопляне за ежедневието ни? За повечето от нас това вече не е абстрактно понятие от научни доклади, а реален фактор, който влияе дори на плановете ни за почивка. Ако морето вече не изглежда като идеалното място за отдих, защото..

обновено на 28.07.25 в 11:42

Акселераторът SCION подкрепя природо-базираните и чисти технологии

В последното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" представяме една нова и много обещаваща инициатива – акселератора SCION, който цели да подкрепи стартиращи компании и академични екипи с идеи за природо-базирани и чисти технологии. Гост в студиото на "Нашият ден" е Константина Войнова – кофаундър и партньор в SCION..

публикувано на 28.07.25 в 10:10
Доц. Владислав Миланов и д-р Антоанета Начева

Езикът на политиците е неразбираем, зад него не откриваме човека

Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета Начева и доц. Владислав Миланов , преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Д оц. Владислав Миланов :  "Чистото и задълбочено политическо..

публикувано на 28.07.25 в 08:55
Георги Трайков пред очакващите реставрация мебели

Теория и практика на реставрирането

Георги Трайков от София се захваща с реставрирането на мебели почти като на шега, а се увлича дотолкова, че създава собствено ателие и се сдобива и с помощник – тапицера Александър Петренко. Да се реставрират мебели изглежда лесно, но е свързано с много груба и фина работа, усет за душата на предметите и за тяхната история. И понеже Георги..

публикувано на 27.07.25 в 10:05