Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нашествието на изкуствения интелект в живота ни – възможности и страхове

Снимка: Pixabay

Вероятно не си даваме сметка колко често в ежедневието сме в контакт с различни форми на изкуствен интелект. От гледна точка на помощта, която той може да оказва, вероятно ще става все по-незаменим. От гледна точка на човешкото ни възприемане обаче общуването с изкуствения интелект поставя много въпроси. Към нас самите, към нашите способности и нещата, които можем да вършим, към емоционалния ни свят, към страховете ни.

Елена Цанкова, доктор по психология, киберпсихолог, завършила в Германия, която сега работи в Департамента по психология към Института за изследване на населението и човека към БАН, твърди, че тъй като навлизането на новите технологии е стремглаво, то може да бъде плашещо. "От чисто еволюционна гледна точка човекът не е имал достатъчно време да свикне, тъй като новите технологиите са с нас от двайсет-трийсет години. Но човешкото съзнание е уникално и адаптивно и ние се учим все по-бързо. Новите технологии носят със себе си определени рискове, но те са свързани повече с човека, който стои зад тях. Като цяло те са създадени да помагат. Напоследък се наблюдава тенденция за претоварване на човешкото съзнание от прекалено много технологии, но тогава става дума за едно по-контролирано и по-дисциплинирано отношение, което пак зависи само от нас. Тоест да елиминираме използването им до това, което ни е необходимо, за да съхраним съзнанието си"

Странно ли е Изкуственият интелект да създава изкуство, една толкова лична и силна човешка дейност, как влияе той на емоционалните ни връзки и как да избегнем страховете си – чуйте в разговора с Елена Цанкова в "Какво се случва".


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35