Вероятно не си даваме сметка колко често в ежедневието сме в контакт с различни форми на изкуствен интелект. От гледна точка на помощта, която той може да оказва, вероятно ще става все по-незаменим. От гледна точка на човешкото ни възприемане обаче общуването с изкуствения интелект поставя много въпроси. Към нас самите, към нашите способности и нещата, които можем да вършим, към емоционалния ни свят, към страховете ни.
Елена Цанкова, доктор по психология, киберпсихолог, завършила в Германия, която сега работи в Департамента по психология към Института за изследване на населението и човека към БАН, твърди, че тъй като навлизането на новите технологии е стремглаво, то може да бъде плашещо. "От чисто еволюционна гледна точка човекът не е имал достатъчно време да свикне, тъй като новите технологиите са с нас от двайсет-трийсет години. Но човешкото съзнание е уникално и адаптивно и ние се учим все по-бързо. Новите технологии носят със себе си определени рискове, но те са свързани повече с човека, който стои зад тях. Като цяло те са създадени да помагат. Напоследък се наблюдава тенденция за претоварване на човешкото съзнание от прекалено много технологии, но тогава става дума за едно по-контролирано и по-дисциплинирано отношение, което пак зависи само от нас. Тоест да елиминираме използването им до това, което ни е необходимо, за да съхраним съзнанието си"
Странно ли е Изкуственият интелект да създава изкуство, една толкова лична и силна човешка дейност, как влияе той на емоционалните ни връзки и как да избегнем страховете си – чуйте в разговора с Елена Цанкова в "Какво се случва".
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
