Вероятно не си даваме сметка колко често в ежедневието сме в контакт с различни форми на изкуствен интелект. От гледна точка на помощта, която той може да оказва, вероятно ще става все по-незаменим. От гледна точка на човешкото ни възприемане обаче общуването с изкуствения интелект поставя много въпроси. Към нас самите, към нашите способности и нещата, които можем да вършим, към емоционалния ни свят, към страховете ни.
Елена Цанкова, доктор по психология, киберпсихолог, завършила в Германия, която сега работи в Департамента по психология към Института за изследване на населението и човека към БАН, твърди, че тъй като навлизането на новите технологии е стремглаво, то може да бъде плашещо. "От чисто еволюционна гледна точка човекът не е имал достатъчно време да свикне, тъй като новите технологиите са с нас от двайсет-трийсет години. Но човешкото съзнание е уникално и адаптивно и ние се учим все по-бързо. Новите технологии носят със себе си определени рискове, но те са свързани повече с човека, който стои зад тях. Като цяло те са създадени да помагат. Напоследък се наблюдава тенденция за претоварване на човешкото съзнание от прекалено много технологии, но тогава става дума за едно по-контролирано и по-дисциплинирано отношение, което пак зависи само от нас. Тоест да елиминираме използването им до това, което ни е необходимо, за да съхраним съзнанието си"
Странно ли е Изкуственият интелект да създава изкуство, една толкова лична и силна човешка дейност, как влияе той на емоционалните ни връзки и как да избегнем страховете си – чуйте в разговора с Елена Цанкова в "Какво се случва".
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
