Това заяви в интервю през БНР Доброслав Димитров, предприемач, инвеститор в технологични компании и председател на Българската асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ.
Той допълва, че ако не друго – тази тема стана централна и вече всички започнаха да говорят, че всъщност, не само в България, но и институциите по целия свят не са готови за промените, които се случват. Трябва да се прави разлика между кое е незаконно, кое е незаконно и кое е редно. Полето на блокчейн компаниите е като Дивия Запад. Едни предприемчиви хора могат да направят много хубави нови неща и съответно могат да се объркат много неща, тъй като реално няма регламент.
Критпоевангелисти
"Критпоевангелисти са хората, които вярват, че това е бъдещето и това ще измести и установените финансови институции, каквито са държавните органи, които създават валутата по света, централните банки и т.н. Това е едно крайно мнение, защото парите не са техническо средство и не са технически проблем. Те са социално явление“, посочва Доброслав Димитров.
Криптовалутата е създадена дигитално и технологията гарантира, че няма да бъде създадена в безкраен брой количества. Клиентите се сдобиват със криптовалута, като купуват монети и токени онлайн от борси, или като продават нещо и приемат криптовалута като средство за разплащане. Други печелят монети, защото използват компютрите си за потвърждаване на трансакции в блокчейна. Извършването на тези изчисления се възнаграждава с нови монети, които са добити чрез т.нар. процес "копаене".
Криптовложителите
"Има отношения между много на брой частни лица, които са извън рамката, която обикновено регламентира такива отношения. Както примерно е една истинска банка, която е лицензирана от конкретна държава и спазва конкретни правила, които са задължителни за тези лицензии. Когато не си лицензиран, по този начин е трудно да се контролира какво точно се е случило“, казва още Доброслав Димитров.
"Компаниите, които се занимават с крипто, не правят нищо незаконно. Това е развитие на една технология, която има много бъдеще".
Експертът твърди, че една технология, когато се развива и тя е толкова нова, не може да бъде обхваната от институциите, които са градени през последните няколкостотин години.
"Дали е ставало нещо нередно, е много сложен процес. Неслучайно разследването е международно, тъй като експертизата в тази област, когато нещо е толкова ново, е твърде малка“, твърди Доброслав Димитров.
Важно е високотехнологичният бизнес в България да участва в Тристранния съвет за социално сътрудничество, защото той формира 20% от БВП на страната.
Целия разговор с Доброслав Димитров можете да чуете в звуковия файл.
Изложбата "Потопеното наследство" можете да видите от днес в библиотеката на град Троян. Материалите за таблата са събрани при теренни изследвания и проучвания на архивни документи, свързани с трансформациите, които предизвиква строителството на язовири у нас . Автори на изложбата са учените от Института за етнология и фолклористика с музей към БАН..
Абитуриентите от ППМГ "Акад. Н. Обрешков" в Бургас са избрали да отбележат завършването си по един нетрадиционен начин – с "Концерт ПО желание" в Летния театър. Със събраните средства от него те избират да подпомогнат дейността на Отделението по неонатология на УМБАЛ Бургас. Концертът ще се състои днес от 19:00 ч ., като в него ще вземат участие..
Монтана ще бъде домакин на един от образователните концерти на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци “Иван Вълев” – събитие, което има за цел да запознае подрастващите с богатството на българския фолклор. Концертът е част от национална инициатива на ансамбъла, която обхваща множество градове из страната. Повече за проекта разказа в ефира на..
След новия доклад на "Репортери без граници", защо "в България свободата на словото не е никаква ценност", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Еми Барух , журналистка, общественичка, автор в "Дойче Веле". "Свободата на словото е възможността ти да заявиш себе си, без да се автоцензурираш, да живееш в общество, в което има..
Студовете през февруари и през април се оказаха помитащи за вече напъпилите и разцъфтели трайни насаждения, но пострадаха и едногодишни култури. Множество земеделци няма да могат да изпълнят тази стопанска година, а вероятно няма да могат да планират и следващата. Никой не знае колко точно големи са загубите, но в началото на април министърът на..
Френският институт в България започва честванията на 120-годишнината от рождението на писателя-нобелист Елиас Канети с едно мащабно събитие на 12, 13 и 14..
Студовете през февруари и през април се оказаха помитащи за вече напъпилите и разцъфтели трайни насаждения, но пострадаха и едногодишни култури...
След новия доклад на "Репортери без граници", защо "в България свободата на словото не е никаква ценност", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
