Това заяви в интервю през БНР Доброслав Димитров, предприемач, инвеститор в технологични компании и председател на Българската асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ.
Той допълва, че ако не друго – тази тема стана централна и вече всички започнаха да говорят, че всъщност, не само в България, но и институциите по целия свят не са готови за промените, които се случват. Трябва да се прави разлика между кое е незаконно, кое е незаконно и кое е редно. Полето на блокчейн компаниите е като Дивия Запад. Едни предприемчиви хора могат да направят много хубави нови неща и съответно могат да се объркат много неща, тъй като реално няма регламент.
Критпоевангелисти
"Критпоевангелисти са хората, които вярват, че това е бъдещето и това ще измести и установените финансови институции, каквито са държавните органи, които създават валутата по света, централните банки и т.н. Това е едно крайно мнение, защото парите не са техническо средство и не са технически проблем. Те са социално явление“, посочва Доброслав Димитров.
Криптовалутата е създадена дигитално и технологията гарантира, че няма да бъде създадена в безкраен брой количества. Клиентите се сдобиват със криптовалута, като купуват монети и токени онлайн от борси, или като продават нещо и приемат криптовалута като средство за разплащане. Други печелят монети, защото използват компютрите си за потвърждаване на трансакции в блокчейна. Извършването на тези изчисления се възнаграждава с нови монети, които са добити чрез т.нар. процес "копаене".
Криптовложителите
"Има отношения между много на брой частни лица, които са извън рамката, която обикновено регламентира такива отношения. Както примерно е една истинска банка, която е лицензирана от конкретна държава и спазва конкретни правила, които са задължителни за тези лицензии. Когато не си лицензиран, по този начин е трудно да се контролира какво точно се е случило“, казва още Доброслав Димитров.
"Компаниите, които се занимават с крипто, не правят нищо незаконно. Това е развитие на една технология, която има много бъдеще".
Експертът твърди, че една технология, когато се развива и тя е толкова нова, не може да бъде обхваната от институциите, които са градени през последните няколкостотин години.
"Дали е ставало нещо нередно, е много сложен процес. Неслучайно разследването е международно, тъй като експертизата в тази област, когато нещо е толкова ново, е твърде малка“, твърди Доброслав Димитров.
Важно е високотехнологичният бизнес в България да участва в Тристранния съвет за социално сътрудничество, защото той формира 20% от БВП на страната.
Целия разговор с Доброслав Димитров можете да чуете в звуковия файл.
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. "Това, което се случва във Варна, е в контекста на всичко, което се случва в тази държава, която като че все повече се движи към установяване на някаква триумвиратна и всъщност еднолична власт и в..
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни казва Докладът на ЕК за върховенството на правото в България , коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Стоев , икономист, автор на платформата..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Симеон Симеонов, София : Пенсионер съм, на 65 години. Мой съсед предизвика умишлено инцидент, като заведе дело срещу мен, твърдейки, че съм го набил. Районният съд отсъди в негова полза, а аз обжалвах пред Окръжен съд. И двете..
Ще бъдат ли защитени интересите на гражданите с приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица? Какви са ? Коментар в юридическото предаване на програма "Христо Ботев" "Законът и Темида" прави консултантът д-р Деян Драгиев – адвокат, член на Софийска адвокатска колегия, с практика в сферата на търговското право, гражданския процес и..
История, памет и един разказ за научените и пропуснати уроци 30 години след едно от най-мрачните събития в новата европейска история – трагедията в Сребреница от юли 1995 година, случила се по време на Босненската война в контекста на разпадането Югославия. В Международния ден за възпоменание на жертвите на геноцида в Сребреница от 1995..
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна...
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни..
Колко видимо може да бъде невидимото и възможно ли е да имаме очи и сетива за него? На 13 юли от 19.00 часа в Габровския драматичен театър "Рачо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
