"С усилия и желание можеш да разбереш всичко и да се справиш с всичко", казва Атанас Димитров. Той е ученик в 12 клас в Софийската математическа гимназия, запален е по точните науки. Носител на стипендия на фондация "Еврика", има и медали от международни олимпиади. Обича Варна, градът, с който се чувства свързан и се надява един ден да се върне да живее там.
За себе си Атанас Димитров казва, че май досега не му се е налагало да избира между математиката и информатиката. Просто защото при него нещата се получават естествено, с лекота, без предварителни планове и големи амбиции, защото в точните науки го води естественото любопитство към света.
"Миналата година бях в Националния отбор по информатика на България и представих страната ни на състезание в Индонезия – на Международната олимпиада по информатика, където се справих прилично и взех сребърен медал“, разказва Атанас Димитров лаконично. Питам го каква е ролята на учителите в живота му – дали е имал добри преподаватели, които са поощрявали любопитството му.
"Мога да кажа, че съм имал добри учители, и че имам в момента също имам такива учители", отговаря той и разказва, че парадоксално, но в момента най-любимите му преподаватели не са само онези по точни науки, но и учителите му по английски език и по философия. Самият той има опит като преподавател, защото в момента води школа към училището и познава онзи момент, в който по-малките деца разбират и най-сложните задачи.
Карам Атанас Димитров да помисли защо у нас липсват добри комуникатори на науката, защо не са никак много онези учени, които могат увлекателно и разбираемо да представят научни проблеми пред публиката и да увлекат младите хора. И защо в същото време част от хората са по-склонни да вярват на конспиративни теории и кое налага в 21-ви век отново да доказваме, че Земята не е плоска. А Атанас се усмихва и отговаря, че "някои идеи в 21 век звучат доста, доста странно и не са базирани на реалността".
Чуйте разговора на Оля Стоянова с Атанас Димитров
Снимка – личен архив
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
