Палиативните грижи – пропусната стъпка в българското здравеопазване

Палиативните грижи са важна част при лечението на пациентите с тежки заболявания и такива в терминален стадий. В България продължава да липсва структурирана система за полагане на подобен тип дългосрочни грижи.

"Палиативните грижи са подход, който подобрява качеството на живот на пациентите и техните семейства при проблеми, свързани с животозастрашаващи заболявания, чрез превенция и облекчаване на страданието. Ранно определяне, оценяване и лечение на симптомите и другите свързани проблеми – физически, психологически и духовни."

Това казва в "Нашият ден“ проф. д-р Любима Деспотова-Толева, председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина.

Според нея е необходимо да се изработи дългосрочна стратегия за палиативни грижи в съответствие със съвременните политики в тази област. Наложително е създаването на такава клинична специалност, както и Националната агенция по оценяване и акредитация да акредитира предложените от нас научни специалности по палиативна и гериатрична медицина, предложени като резултат от работата на два колектива в рамките на проекта "Омния“ на Медицинския университет – Пловдив. В допълнение трябва да се обучат немедицински кадри в областта на правните, морално-етичните, духовните и други аспекти на палиативната медицина.

"Според Глобалния атлас на палиативните грижи профилът се определя по различни параметри. Имаме първо разделение по възраст, като от всички палиативни пациенти децата са само 7%. Останалите са възрастни, като 26% са между 20 и 49 години. 27% са между 50 и 69 години и 40% са над 70 години, което обуславя връзката с гериатрията“, казва проф. д-р Любима Деспотова-Толева.

Тя допълва, че най-големият дял палиативни пациенти са тези със сърдечно-съдови заболявания. Той варира в различните континенти и страни, но средно достига до 38%. Втората голяма група са пациентите с онкологични заболявания, те са около 28%. Следващата група са пациентите с тежки белодробни заболявания. След това идват ендокринните заболявания, бъбречните и чернодробните заболявания, деменции и Алцхаймер.

"Повече от половината детски палиативни пациенти са с проблеми, свързани с преждевременно раждане и родова травма, с вродени малформации, с наранявания и други външни причини“, посочва проф. д-р Любима Деспотова-Толева.

В настоящия момент в България няма статистика колко хора реално се нуждаят от продължителни грижи. Онкологичните пациенти са по-малко от една трета от всички нуждаещи се от палиативни грижи. Не се отчитат нуждите на семействата, на грижещите се за болните и на децата като пациенти, а така също и на здравите сиблинги.

"Клиничните пътеки у нас на практика са такива за терминални грижи при онкологични пациенти, не само лимитирани като диагнози и време, но и дискриминиращи по отношение на всички останали палиативни пациенти, на грижещите се за тях и техните семейства“, твърди проф. д-р Любима Деспотова-Толева.

В допълнение, тя споделя, че редица апаратни методи за подпомагане на жизнените функции в домашни условия също не се подкрепят по никакъв начин. Такава е вентилаторната/оксигенационна терапия при палиативни пациенти с тежки белодробни и сърдечни заболявания. Не се използват възможностите на перкутанните гастростоми за адекватно хранене на палиативни пациенти и диализата в домашни условия. Липсва комплексната, холистична палиативна грижа, която да се осъществява от мултидисциплинарен екип от медицински и немедицински специалисти които заедно да оценят нуждите, да изработват и прилагат индивидуален план на грижите за всеки конкретен палиативен пациент и неговото семейство. 

"Изграждането и инкорпорирането на палиативната грижа в здравеопазването у нас може да стане само след разписване на ясна стратегия и създаване на законова основа. Необходимо е дълбоко разбиране на това, как, къде, от кого и по какъв начин се предоставя тази помощ в различните нива на здравеопазване. Това може да стане след внимателна оценка на нашите пациенти чрез международно признати инструменти и индикатори за нуждата от палиативни грижи, а не стихийно да се пристъпва към изолирани несъгласувани дейности и разкриване на легла, отделения, клиники  без да има необходимите обучени специалисти", казва още проф. д-р Любима Деспотова -Толева.

Тя напомни, че създаването на адекватна здравна политика и съответната законова база в тази област, трябва да бъде важна част от националния здравен план и приоритети.