Ако преди години достъпът до информация беше оскъден, днес е точно обратното – всекидневно плуваме в същински информационен потоп, в който фактологично и измислено, вярно и фабрикувано, са смесени, а критичната ни способност е изложена на изпитание.
Филолозите са запознати с теорията на странстващите сюжети – едни и същи митове или елементи от тях се срещат в откъснати географски райони, които не са имали никакви контакти помежду си.
Днес, когато информационно сме свързани повече от всякога, се оказва, че и един от каналите на дезинформацията работи по сходен начин – примерно в Китай се разпространява твърдение, че чаша топла вода с лимон сутрин предпазва от Covid-19, според най-модерните тамошни клиники. Седмица по-късно твърдението стига до Индия, само че изнамирането на профилактиката се предписва на древни индийски мъдреци, а след още два дни се появява и у нас, само че този път откриването на "крайно-ефективната" профилактика е приписано на... познахте – баба Ванга.
Едно от решенията на такива проблеми отново е технологично – чрез създаване на мрежи за прихващане на твърдения, като това за топлата вода с лимон, и предупреждение, че подобна рибка предстои да хвърли хайвера си в световния информационен океан.
"Проверената информация рядко звучи така примамливо като фалшивата, а и не е толкова атрактивна, като да съобщиш, че си намерил лесно решение на сложен проблем", казва Енея Георгиева, журналист и редактор, както и човек, който вярва, че ИИ може да бъде наш съюзник в идентифицирането на неверни новини и превенцията от разпространяването им.
Дали ползите или заплахите на ИИ са повече, е тема и на събитието на Рацио "Кой е по-по-AI?" на 26 януари в K.U.P.E.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
