“Обикновено пред това дете стоят две алтернативи – или то ще израсне, следвайки модела на жертвата, или толерирайки под някаква форма насилието, или се идентифицира с агресора, придобивайки неговото поведение“.
“В очите на детето насилникът е всемогъщ, когато то, искайки да съхрани себе си, всъщност израства с идеята то самото да бъде могъщо, да не се страхува, което именно е придобиване на поведението на насилник“, казва още тя.
“В опита ни, който е повече от 23 години, имаме различни случаи на насилие. Много тежки случаи, които обикновено не завършват с щастлив край. Пред тези деца няма алтернативата да живеят в свят без насилие“, посочва още Боянова.
Реални истории…
“Имаме една много тежка история за дете на 12 години, което има братче. Когато то е на четири години, майката се събира с друг мъж, от който има още две деца. Майката умира, а бащата припознава детето. И започва едно много тежко насилие върху нея, когато тя е 4-5 годишна, но ескалира, когато става на девет. То се изразява през различна форма на възпитание – удари с колани, събличане и сексуално насилие.
В отдела постъпват два сигнала по случая. Впоследствие се активират и другите институции, детето е насочено и към нас. Стига се и дотам да се активират институции като самия омбудсман. На детето е издадена заповед за защита, което е едва за три месеца. То многократно бива разпитвано и обвинявано за това, което му се е случило“, разказва тя и посочва:
Развръзката на тази история е, че насилникът бива условно осъден на пет години, а детето завинаги загубва вярата си в институциите“.
“Съществува Конвенция за защита на правата на детето и различни закони, какъвто е Законът за закрила на детето, Семейният кодекс, Наказателният кодекс, различни директиви и много институции, които работят в тази посока, но докато законите са само на ниво разговор и теория, няма как да защитим напълно тези деца и да гарантираме цялостно техните права“, посочва още Боянова.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Ли ана Спирова, Варна: Преди години сключих договор за строителство на жилищна кооперация, съгласно клаузите на който трябваше да получа два апартамента и един мезонет. Условието беше те да ми бъдат предадени напълно завършени до..
Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" и Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН ще представят на 24 май новата си съвместна книга "Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки". Събитието ще се проведе от 12:00 ч. в парк "Княжевска градина" в София и е част от тържествата по случай Деня на..
Окончателно е решението на съда – 20 години затвор за Георги Семерджиев, който през лятото на 2022 година прегази с автомобила си две млади жени на столичния булевард "Черни връх". С над 160 км в час, на червено, дрогиран, с фалшива книжка и с фалшиви регистрационни номера – на 5 юли 2022 година, в тъмната част на денонощието, Семерджиев удря..
В навечерието на 24 май – денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост – в студиото на радиопредаване гостуваха представители на едно от най-старите и уважавани училища в София – 129 ОУ "Антим I". Поводът е изключително тържествен – 130 години от създаването на училището. Гости бяха директорът Ангел Милков, учителите Павлина..
В специално участие в рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден", генералният консул на България в Мюнхен, Стефан Йонков , разказа за инициативите на българското консулство по случай 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност. Силна и сплотена българска общност..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Преди празничния 24 май в "Нашият ден" разговаряме с Диана Андреева , директор на Обсерваторията за изследване на културата. Повод за срещата е докладът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg