“Както и да пакетират ИТН референдума, който предлагат, очевидно неговият смисъл е да работи за предизборната кампания на ИТН, а не толкова за постигане на заявените цели, тъй като се обявява точно в този момент“.
Това каза в интервю за БНР политологът доц. Стойчо Стойчев.
“При ИТН ерозията в подкрепящите ги избиратели е значителна, те не успяха да влязат в парламента на последните парламентарни избори. Всяка такава инициатива цели да ги съживи електорално, като вземе назаем и малко от популярността на самия президент“, казва още той и посочва:
“Независимо от вчерашното изявление, че президентът няма нищо общо с подготвения референдум, лобирането за президентска република в условията на предизборна кампания, няма как да не прави релации с президента, което пък от ИТН като цяло целят през последните години“, казва в ефира на “Нашият ден“ доц. Стойчо Стойчев.
Според него при самото конституиране на Народното събрание е било ясно, че то не е в състояние да излъчи мнозинство:
На подобен фрагментиран парламент не му е и работа, без ясно мнозинство в него, да върши каквото и да било, да не говорим за съдебна реформа или реформа в някоя друга от важните системи на страната.
Всички политически партии в парламента бяха наясно, че предсрочни избори ще има. Бяха наясно с това още към 7-8 октомври, след като бяха обявени окончателните резултати по парламентарни групи и беше ясно, че ИТН не влиза в парламента и няма как да се формира устойчиво мнозинство на базата на трайна коалиция“, посочва още той.
Промените в Изборния кодекс
“На практика това е връщане в избирателната система от началото на 2021 г. Не е толкова промяна, колкото премахване на една промяна, която също беше направена посред нощ и на коляно в един от предишните безплодни парламенти“, коментира той в ефира на “Нашият ден“.
Според доц. Стойчев “връщането на възможността да се гласува с бюлетина ще доведе до увеличаване на избирателната активност“:
“Не виждам основание да се твърди, че ниската избирателна активност се дължи на апатия, по-скоро ниската избирателна активност през последните два избора се дължеше на изцяло машинното гласуване.
Предполагам, че новите 400-500 хил. души, които ще се върнат към урните, ще променят малко или много баланса на силите в следващото Народно събрание и това няма да е в полза на т.нар. “машинни партии“.
Смятам, че в следващия парламент ще има променен баланс на силите и ще излезем от тази мъртва точка на неспособност да се състави работещо мнозинство. Какво ще бъде новото мнозинство и какъв ще бъде неговият състав, до голяма степен ще зависи от това дали малки партии ще успеят да влязат, да минат бариерата от 4%“.
Спорен него видеонаблюдението “носи повече вреди, отколкото ползи“:
“В момента се водят абсолютно основателни дебати, че ако това видеонаблюдение е общодостъпно, търговците на вот ще могат по-добре да контролират кой е отишъл и кой не е отишъл да гласува. И ще могат да плашат избирателите, че ще ги наблюдават чрез камерите как гласуват.
От друга страна, даваме си сметка, че при 12 000 секции винаги ще излезе някакво видео с някой, който нещо прави, което после ще се разпространява медийно, за да се дискредитира изборния резултат. Дори е възможно да се инсценира и предварително да се заснемат такива видеа, защото е много лесно в една класна стая да снимаме произволни хора и да кажем след изборите, че това са секции, в които се случват манипулации“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Георги Станоев, Горна Оряховица: Може ли обещание за дарение или прехвърляне на имот, направено пред близки, да има сила след смъртта на родителя..
На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация – отказ и отнемане на отдаденото разрешение. Гост в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида" е доц. д-р Цвета Маркова , първия председател на държавната комисия по сигурността на информацията. Тя е създала от самото начало цялата институция и устройствен правилник за..
"Грийнпийс" – България представя идеята за морски резерват "Маслен нос" в Приморско. Природозащитната организацията проведе среща с рибарски дружества, представители на Община Приморско и туристическия бизнес от Созопол, Приморско, Китен и Царево. Във връзка с дейностите, подпомагащи опазването на морето, от природозащитната организация..
Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ) връчи своите традиционни годишни награди. Отличена от АБАИ в категория "Медии" е водещата на "Нашият ден" Нина Цанева, която заслужено получи грамота "Гласът, който вдъхновява". С представянето на теми, свързани с авиационното дело в България, Цанева се превърна в истински глас на..
На 14 декември "Колегиум музикум Берлин" под диригентството на дългогодишния си ръководител Донка Митева ще се представи за първи път в почти пълен състав..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg