Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Terra Култура

Наследството на Сирака, белязано от отпечатъка на 2023 година

Сирак Скитник
Снимка: Архив

"Сирак Скитник действително може да бъде мислен като една от най-космополитните личности в историята на българското културно поле от първата половина на XX век. Роден през 1883 г., той ще извърви един сравнително кратък път до пролетта на 1943 г. до 5 март, когато ще поеме последната си глътка въздух. В този отрязък от време Сирак Скитник ще успее да се реализира като поет,  художник, театрал".

Това разказва в "Terra Култура" Пламен Петров, историк, изкуствовед и директор на Художествената галерия в Казанлък.

Сирак Скитник ще се превърне в най-големия радетел за утвърждаването на Българското национално радио с името Радио София в началото. А с наредба-закон от 1935 г. радиото става държавно с името Радио София, а за негов генерален директор или негов първи "главен уредник" е назначен Панайот Тодоров Христов или познатият с артистичния си псевдоним Сирак Скитник.

"След 1939 г. светът навлиза в един много мрачен период. В това число и България не остава незасегната от тези събития. В тези години между 1939 г. и 1943 г. той всячески ще отстоява опитите на властта да фашизират радиото и да противостои на цялата тази доста сложна ситуация", допълва Пламен Петров.

Той отбелязва, че публиките трябва да се връщат към словото на Сирак Скитник, защото то е онова, което оставя наистина най-трайни белези след него. 

"Наследството на Сирак Скитник е в цялата културна тъкан на българската история от първата половина на XX век. Това е човек, който успява да обедини около себе си дори противостоящи позиции. Човек, които успява да балансира между изострените погледи към конкретни събития“, казва още Пламен Петров.

Каква трябва да бъде съдбата на къщата на улица "Борова гора“?

Къщата на Сирак Скитник

Домът на Сирак Скитник се намира буквално на няколко крачки от БНР.

"Къщата е в едно изключително добро състояние и се поддържа изключително добре. Вярвам, няма човек в столицата, който да похлопа на вратата и да пожелае да погледне, и хората, които живеят в нея, да не позволят това да се случи. Тя се стопанисва добре и в голяма степен пази духа на случващото се в този иззидан с много любов дом в края на 20-те години на XX век“, посочва Пламен Петров.

Дом, който се превръща в един от невидимите центрове на столичната бохема през 20-те и 30-те години, когато там са Владимир Димитров Майстора, Елин Пелин, Йордан Йовков и кой ли още не. Багряна, която е една близките до Сирак Скитник, особено в края на 30-те години, личности, ще напише за умората на Сирака.

Целия разговор с Пламен Петков можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – архив
По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Росина Пенчева и Невена Екимова заедно с дарителката на хилядите кутии Елена Цвяткова (от дясно наляво) в Тунела на Вонегът.

"Микрофестът" като среща на измеренията

Завръщайки се от третия "Микрофест" в Габрово, провел се в последния уикенд на септември с естественото за тази година подзаглавие "Три за щастие" , неминуемо се сещаме и за първия (2023) – "Нови тъкачи за Габрово" , а и за втория (2024) – "Инфундибулум" (хроно-синкластичен, по "Сирените от Титан" на Вонегът). Те, нещата, са преплетени,..

публикувано на 07.10.25 в 18:41

За София с любов в "Още исторически маршрути: София"

Улиците и сградите около "Граф Игнатиев" и Женския пазар в София оживяват в историите на Здравко Петров и книгата "Още исторически маршрути: София". Урбанистът продължава мисията си да възстановява паметта на София. Авторът възстановява паметта на българската столица от края на XIX и първата половина на XX век и подарява на читателите два..

публикувано на 07.10.25 в 17:10

"Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" на Младежкия театър с голямата награда на "Златният делфин"

От 1 до 6 октомври Варна бе домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин". Най-старият български фестивал за куклено изкуство се провежда   на всеки три години на сцената на Варненския куклен театър. Представят се спектакли на режисьори от различни поколения, както и театър за най-малките и за семейна публика. "Маншон,..

публикувано на 07.10.25 в 16:50

180° Лаборатория за иновативно изкуство – фестивалът, който експериментира

Това не е просто фестивал, това е фестивал, който ти позволява да се провалиш. Позволява ти пълната свобода на творческото изразяване и излизане от зоната на комфорта. Арт директорът Александър Хаджиев в началото се заема с 180° Лаборатория за иновативно изкуство от позицията на артист, които търси същото за себе си. В днешна дата Лабораторията..

публикувано на 07.10.25 в 15:45

Дигиталната грамотност – умение без алтернатива за днешния свят

Сборникът "Дигитални неравенства" е резултат от голямо изследване на Института по философия и социология към БАН. Умното използване на интернет, дигиталната грамотност, изкуственият интелект вече се изследват като нова форма на капитал. Професор Румяна Стоилова, съставител на сборника и гл.ас. Камелия Петкова представят в "Какво се случва" данните...

публикувано на 07.10.25 в 15:16