"Сирак Скитник действително може да бъде мислен като една от най-космополитните личности в историята на българското културно поле от първата половина на XX век. Роден през 1883 г., той ще извърви един сравнително кратък път до пролетта на 1943 г. до 5 март, когато ще поеме последната си глътка въздух. В този отрязък от време Сирак Скитник ще успее да се реализира като поет, художник, театрал".
Това разказва в "Terra Култура" Пламен Петров, историк, изкуствовед и директор на Художествената галерия в Казанлък.
Сирак Скитник ще се превърне в най-големия радетел за утвърждаването на Българското национално радио с името Радио София в началото. А с наредба-закон от 1935 г. радиото става държавно с името Радио София, а за негов генерален директор или негов първи "главен уредник" е назначен Панайот Тодоров Христов или познатият с артистичния си псевдоним Сирак Скитник.
"След 1939 г. светът навлиза в един много мрачен период. В това число и България не остава незасегната от тези събития. В тези години между 1939 г. и 1943 г. той всячески ще отстоява опитите на властта да фашизират радиото и да противостои на цялата тази доста сложна ситуация", допълва Пламен Петров.
Той отбелязва, че публиките трябва да се връщат към словото на Сирак Скитник, защото то е онова, което оставя наистина най-трайни белези след него.
"Наследството на Сирак Скитник е в цялата културна тъкан на българската история от първата половина на XX век. Това е човек, който успява да обедини около себе си дори противостоящи позиции. Човек, които успява да балансира между изострените погледи към конкретни събития“, казва още Пламен Петров.
Каква трябва да бъде съдбата на къщата на улица "Борова гора“?
Домът на Сирак Скитник се намира буквално на няколко крачки от БНР.
"Къщата е в едно изключително добро състояние и се поддържа изключително добре. Вярвам, няма човек в столицата, който да похлопа на вратата и да пожелае да погледне, и хората, които живеят в нея, да не позволят това да се случи. Тя се стопанисва добре и в голяма степен пази духа на случващото се в този иззидан с много любов дом в края на 20-те години на XX век“, посочва Пламен Петров.
Дом, който се превръща в един от невидимите центрове на столичната бохема през 20-те и 30-те години, когато там са Владимир Димитров Майстора, Елин Пелин, Йордан Йовков и кой ли още не. Багряна, която е една близките до Сирак Скитник, особено в края на 30-те години, личности, ще напише за умората на Сирака.
Целия разговор с Пламен Петков можете да чуете в звуковия файл."Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg