Какъв е неизползваният потенциал на българо-турските бизнес отношения? Какви са резултатите от проведения неотдавна Българо-турски бизнес форум в Истанбул?
Република Турция е сред водещите търговски партньори на България. Стокообменът между двете страни възлиза на над 7 млрд. евро, а директните турски инвестиции у нас са в размер на над 1 млрд. евро. В края на миналата седмица в Истанбул се състоя Българо-турски бизнес форум с участието на трима наши министри и беше организиран от Българската агенция за инвестиции (БАИ), съвместно с Българо-турската търговско-индустриална камара (БТТИК). Над 2000 турски компании работят в момента у нас, създали са над 4600 работни места.
Бурхан Немутлу, председател на УС на Българско-турската търговско-индустриална камара (БТТИК), коментира в "Нашият ден":
"Целта на форума в Истанбул беше да се използва максимално потенциалът на търговските и инвестиционни отношения между двете страни, защото, по думите на посланик Ангел Чолаков, "ако един потенциал не се използва навреме, се превръща в пасив в баланса". Наистина има много голям потенциал. Турската икономика е много голяма и мощна.
Ние си избрахме два сектора да работим – автомобилостроенето и здравния и балнео спа туризма. Затова имаше повече представители от тези сектори. Целта ни беше да привлечем турски инвеститори в България. А Българската агенция за инвестиции представи България като най-добра точка за инвестиции в Европа. Нашите партньори в Турция се справиха чудесно – над 200 участници имаше от турска страна.
Ние направихме два панела – единият – за хората, които вече са инвестирали в България, имат опита и могат да изкажат мнение защо са избрали именно България за инвестиция. Това бяха 4-5 фирми – стари инвеститори още от 90-те години. Другият панел беше свързан с туризма, където аз бях модератор. Там също имаше голям интерес. Взеха участие трима наши министри и един зам.-министър на икономиката от турска страна. Всички участници бяха доволни от форума."
Богдан Богданов, председател на Българската агенция за инвестиции, заяви:
"За да се повишава жизненият стандарт на българските граждани, е много важно инвестициите, които се привличат, да са такива с т.нар. "висока добавена стойност". Това са инвестиции, които участват в развойната дейност на компоненти и използват материали и суровини, налични в България. Фокусираме се върху индустрии, в които в момента виждаме потенциал за растеж. Основната ни цел са инвеститори, които искат да развиват у нас не просто производства, а да има локална добавена стойност и развойни центрове. Бяхме изключително спокойни, тръгвайки за Турция, защото получихме активната подкрепа на всички български институции.
Нямам изобщо никакви съмнения, че България е една чудесна инвестиционна дестинация и може да представи различни възможности както на турски, така и на други инвеститори. Един от основните проблеми, разбира се, остава върховенството на закона, но по тези проблеми се работи активно, това е един процес – инвеститорите го разбират.
Този форум не беше насочен единствено към представяне на страната ни като инвестиционна дестинация. Целта на форума беше България да представи идеи за регионално сътрудничество – ние вярваме, че това е бъдещето. И ако ние обединим усилия с Турция и нашите регионални партньори в определени направления, можем да бъдем доста по-конкурентни в привличането на инвеститори на регионално ниво. Трябва да имаме предвид, че сухопътната ни граница с Турция е най-натоварената в Европа. Затова е важно да подобряваме регионалната инфраструктура. Вече имаме проведени работни срещи.
Също е важно, от гледна точка на сътрудничеството, виждаме възможност за сътрудничество на регионално ниво – индустриални зони. Подписахме два меморандума за сътрудничество с двете големи зони, които посетихме, за да имплементираме добрите практики. А това е само началото за едно благотворно сътрудничество. Стокообменът между нашите страни достигна рекордни нива в края на 2022 г. Турция вече е вторият най-голям икономически партньор на България от гледна точка на двустранната търговия."
Цветан Ценков, кмет на Видин, който също беше на форума в Истанбул, коментира:
"За трите години на световна хуманитарна, здравна и икономическа криза, както и на войната, това беше едно страхотно начинание. Аз лично успях да се срещна с над 30 фирми и компании. Тъй като Видин е определен с последното решение на Министерския съвет от миналата година за една от новите стратегически за България индустриални зони, аз се зарадвах много на тая покана. За мен беше много странно, че българската държава години наред неглижираше Северна България, защото Видин е центърът на Балканите, а и да не забравяме Дунавския коридор... Спешно трябва да се направи Коридор №4, защото това е пътят от София до Видин – магистралният път, който свързва Виена и София."
Повече за предстоящия на 16 февруари българо-турски бизнес форум в Бургас; както и за новата самолетна линия Истанбул – Пловдив; за предстоящото откриване на Център на БТА на 2 февруари в Анкара; за евентуално споразумение с турската Здравна каса, както и за други инвестиционни намерения, можете да чуете от звуковия файл.
Снимки – БАИ, Министерство на туризма, БТТИК, БГНЕС, Община Видин
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Огромната тема, която поставихме на обсъждане в поредния брой "За здравето", включваше много проблеми и нюанси и пряко засягаше милиони пациенти по света,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg