Втори февруари е Световен ден на влажните зони и цели опазването на тези изключително ценни екосистеми. Начинанията, които се инициират на Световния ден на влажните зони, са предназначени да привлекат вниманието на обществеността и правителствата по света върху стойността на влажните зони за поддържане на устойчивото развитие на нашата планета.
Конвенцията за влажните зони (Convention on Wetlands), които са от международно значение главно като местообитание на водолюбиви птици, е подписана на 2-ри февруари през 1971 година в град Рамсар (Иран), и от тогава е известна като Рамсарската конвенция. Основната цел на Рамсарската конвенция се явява опазване и рационално използване на влажните зони като средство за постигане на устойчивото развитие в целия свят. Световен ден на влажните зони е честван за първи път през 1997 година.
В Световния ден на влажните зони "Нашият ден" обръща поглед към значението им за опазване на баланса на екосистемите. Какви са проблемите и предизвикателствата пред опазването на влажните зони днес, коментират Айлин Хасан, експерт в Дирекция Национална служба за защита на природата в Министерство на околната среда и горите (МОСВ), и Иван Христов, хидробиолог, експерт и част от екипа на WWF, участник в проект, свързан с Драгоманското блато.
Айлин Хасан смята, че е важно да се говори за съхраняването на влажните зони, защото това са едни от най-застрашените и най-уязвимите екосистеми на планетата. А в същото време ползите, които предоставят, са огромни. Неслучайно от 2021 г. 2 февруари се отбелязва под егидата ООН. Всяка година денят се отбелязва под определена тема – тази година темата е "Време е да възстановим влажните зони". Анализите показват, че повече от 80% от влажните зони са изчезнали от 1700 г. насам, а темповете се ускоряват. От 1970 г. насам най-малко 35% от влажните зони са загубени. Загубата на тези екосистеми е свързана със загубата на биологичното разнообразие. Статистиката показва, че 25% от сладководните видове са изправени пред изчезване."
Иван Христов дава определение на "влажна зона": "Под влажна зона ние разбираме всички места по земята, където временно или пък постоянно имаме повърхностна вода – това са езерата, блатата, реките и крайбрежните морски зони. Те са много важни за контролиране на процесите в екосистемите и техните околни територии. Те спомагат за процесите на кръговрата на водата и както вече сме свидетели на климатичните промени, когато има наводнение, те притъпяват пика на високите води. Там, където има запазени влажни зони, щетите от наводненията (като правило) са по-малки. Влажните зони отново идват на помощ и при сушите – те са този буфер, съхранил вода, която постепенно отделя в околните територии. Влажните зони са най-продуктивните екосистеми изобщо на земята. В биогеографския район, в който попада България, първичната продуктивност от влажните зони е несравнимо по-висока. Те са много важен елемент и в кръговрата на парниковите газове – в тях се улавят големи количества въглерод под формата на органична материя. Така влажните зони имат и допълнителен принос към контролиране на процесите, свързани с климата."
Още подробности за възстановителните дейности по влажните зони у нас, за Чокльовото блато, възстановено през 1981 г. по инициатива на местните хора; за езерото Сребърна и подобряването на неговия воден режим; за самовъзстановилата се влажна зона след политическите промени през 1992 г. Драгоманското блато – едно от последните опазени карстови блата на Балканския полуостров – се самовъзстановява след спирането на помпената станция; за Атанасовското езеро, създадено отдавна за борба с маларията – чуйте целия разговор от звуковия файл.
Снимка – www.worldwetlandsday.org
Кръгла маса за антибиотичната резистентност провежда Националният център по заразни и паразитни болести, съвместно с Министерството на здравеопазването, Българска асоциация "Единно здраве" и Българска агенция по безопасност на храните. "Форумът има за цел да представи интердисциплинарен и холистичен подход по отношение на антибиотичната..
През октомври предстои седемдневен форум, посветен на тревожно-депресивните състояния. Паралелно с това Американската агенция по храните и лекарствата ще разгледа ролята на изкуствения интелект в психичното здраве. По темата в ефира на предаването Lege Artis г овори д-р Фани Цуракова , психиатър в УМБАЛ "Царица Йоанна – ИСУЛ". Тревожните..
Ваксината срещу варицела става задължителна от 2026 г.: експертите я определят като ключова стъпка От 2026 г. ваксината срещу варицела ще бъде включена като задължителна в имунизационния календар на България. Това обяви министърът на здравеопазването д-р Силви Кирилов в ефира на една от националните телевизии. По думите му първата доза ще се поставя..
Д-р Константин Сотиров , председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари – Пловдив, обяснява в Lege Artis как работи Националната здравна информационна система, която улеснява достъпа на образователните институции до данните за здравословното състояние на децата. Здравна профилактична карта вече няма – нито в хартиен вид, нито в..
За отношението към възрастните хора – възможно ли е да получат институционална защита срещу грубостта, с която се сблъскват в ежедневието си? В "Нашият ден" гостува Виолета Керемидчиева , която умее да разказва истории, а неотдавна се е наложило да се намеси в неприятна ситуация като подател на жалба. Виолета разказва конкретната случка, в..
В рубриката "Разговорът" писателката Здравка Евтимова сподели впечатленията си от няколко значими културни събития и свои лични пътувания. Тя говори за..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg