“В 48-ото Народно събрание депутатите свършиха това, което и хората си казват в такава ситуация – “много искахме, но нямахме желание“, с това мога да обобщя вчерашните декларации“.
Това каза в интервю за БНР политологът Георги Киряков.
“Всички декларираха на парламентарно и на медийно ниво, че са готови на нужните компромиси, за да се състави някакво стабилно редовно управление, но в момента, в който се появяваше такава възможност, не направиха необходимото, за да се стигне наистина до тази ситуация“, казва още Киряков и допълва:
“Всеки търсеше вината в другия и го обвиняваше за тази невъзможност, като оправдаваше собствените си действия с това, че служебно правителство не трябва да има и всъщност се дава мандат на президента Радев, без това да е вярно, защото парламентът е институцията, която трябва да даде мандата през гласуване в пленарна зала на едно редовно правителство. Парламентът не дава мандат на служебното правителство, той се дава от конституционната уредба“.
Украйна…
“Украйна е основният външнополитически фактор, който повлия на взимането на решения в българската политика, но очевидно хартиената бюлетина стана вътрешнополитическият фактор, който успя да обедини част от партиите до степен да се заговори за възможността за съставянето на коалиция. От страх повечето от тези партии, които застанаха зад хартиената бюлетина, не посмяха да продължат с още една крачка напред към формирането на редовно правителство“, казва още той и посочва:
“Има два възможни сценария след 2-ри април – единият е партиите да признаят пред себе си и пред обществото, че нямам как повече да продължава ситуация, в която да управлява служебно правителство, което така или иначе има краткосрочни и определени цели, примерно да произведе честни избори.
Другият е - да се правят пак такива тънки политически сметки, че ако направят някаква коалиция с прекалено много компромиси, това може да ги провали на местните избори през есента на тази година“.
“Говорим за партиите, които имат идеята, че трябва да направят някаква коалиция. Това важи и за възможна коалиция ГЕРБ-ДПС-БСП, ако БСП има добър резултат. И за възможна коалиция ДБ и ПП във формат, който зависи от преговорите в момента – обща парламентарна. Или пък, ако ГЕРБ има 121 народни представители, което е напълно възможно“, смята политологът.
Според него “ако се стигне до възможности за коалиции, трябва да се види какви ще са условията и от двете страни“:
“Дали ще продължава да се иска главата на Иван Гешев срещу съставяне на такова правителство от страна на ДБ и ПП, дали ГЕРБ ще са склонни да се произведе някаква сериозна реформа в съдебната власт, дали някои от фигурите на ГЕРБ ще бъдат жертвани, за да се реши проблемът с корупцията, или самият Борисов ще даде крачка назад и ще каже, че е по-добре да има правителство, отколкото той да е основната фигура в тези процеси“.
Сериозни ли са предложенията за референдуми?
“При “Възраждане“ границата винаги е размита. От една страна, те винаги оправдават всяко свое действие с демократичността на системата, от друга, винаги се вижда, че зад всяко тяхно действие има сериозен популизъм“, казва той и подчертава:
“Според мен сред елита на партията са наясно, че много трудно може да се произведе такъв референдум, защото това е залегнало в договорите на България с ЕС. Това означава, че сега те трябва да произведат референдум за излизане на България от ЕС, за да завършат напълно този цикъл от популистки предложения. Те са го правили на ниво реторика, че искат референдум за излизане от НАТО и ЕС, до момента обаче се ползват само от най-популярната тема – въвеждането на еврото“.
За референдума, който предлага ИТН, Киряков казва:
“Не виждам възможност да се възроди доверието в партия, която в много кратък период успя да подмами и излъже хората, които възлагаха някакви надежди на този проект“.
Предстоящите избори…
“Всички прогнози сочат, че избирателната активност няма да бъде по-висока, даже твърдят, че ще бъде по-ниска от последния вот през октомври. Има някаква надежда, ако партиите успеят да представят по-интересни неща, което е малко вероятно. Твърди се също, че хартиената бюлетина ще повиши активността“, казва още Киряков в ефира на “Нашият ден“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Преход между различни форми на управление, икономически системи, концепции за света, източници на енергия. Какво губим и какво печелим в процеса на преминаването? Всеки преход ли е труден и може ли да бъде справедлив? Разговор в "Гласът на времето" с Венцеслава Кожухарова от екип "Климат и енергия" към Екологично сдружение "За Земята",..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Георги Станоев, Горна Оряховица: Може ли обещание за дарение или прехвърляне на имот, направено пред близки, да има сила след смъртта на родителя..
На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация – отказ и отнемане на отдаденото разрешение. Гост в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида" е доц. д-р Цвета Маркова , първия председател на държавната комисия по сигурността на информацията. Тя е създала от самото начало цялата институция и устройствен правилник за..
"Грийнпийс" – България представя идеята за морски резерват "Маслен нос" в Приморско. Природозащитната организацията проведе среща с рибарски дружества, представители на Община Приморско и туристическия бизнес от Созопол, Приморско, Китен и Царево. Във връзка с дейностите, подпомагащи опазването на морето, от природозащитната организация..
На 14 декември "Колегиум музикум Берлин" под диригентството на дългогодишния си ръководител Донка Митева ще се представи за първи път в почти пълен състав..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg