7
В многовековната драматична история на народа ни има много премълчани, потулени или преиначени факти. Опростеното и конюнктурно представяне на миналото подминава трагични събития, но и бляскави прояви на висок дух, мисъл и действие на отделни личности или общности. За някои от тях започваме да чуваме едва в последните години.
Задълго историята на сънародниците ни, оказали се по стечение на обстоятелствата извън границите на съвременната ни държава, не беше разглеждана като част от общата българска история. Преселванията, разделите, изгубените следи на роднини и съседи си оставаха в семейните разкази. През всички тези десетилетия и столетия обаче българските общности в чужбина не просто са оцелявали, но и ревностно са пазили своята идентичност, култура и език. Дотолкова, че при срещите си с тях разбираме, че България може да е блян, скъпа бащина земя, сладък майчин език, оригинални традиции, красиви обичаи… все неща, които сме "надраснали".
Впрочем и те там, както и ние тук, сме въвлечени в един глобално свързан и все по-унифициран свят, в който местното, националното и специфичното изискват грижа, усилие и находчивост, за да се запазят и да живеят пълноценно. Дали днес, когато можем да се срещаме и говорим свободно, ще имаме съзнанието, волята и таланта да запазим многообразието от говори, традиции и спомени без да изоставаме от времето си…
Повод за тези размисли е 25-ата годишнина от една идея, прераснала в Дружество на банатските българи "Фалмис" със своя издателска дейност, танцов състав, много осъществени дейности и планове за бъдещи. Годишнината беше отбелязана с изложба на носии и предмети от бита на българите в Румъния от колекцията на Националния етнографски музей, научна конференция "Банатските българи – културно наследство, език и литература" и юбилеен концерт "Фалмис и приятели". В началото си е и научен проект "Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина".
В предаването "За думите" гостуват Светлана Караджова, председателка на "Фалмис", докторантка в Института за литература на БАН, и д-р Магдалена Абаджиева, гл.ас. в Института за български език на БАН. В записи от събитията разговаряме с Александър Лавров, потомък на Исидор-Антон Делин, духовник и общественик с чипровски корен – за духа на Кипровец, знаменитата фраза за училището и черквата; с Николета Рафаела Чокан, водеща на предаване за банатските българи в радио Тимишоара – за предаването, за банатския говор, за изучаването на български в тамошното училище, тя самата говори и пее на "банашки"; с Боно Кукалан, кмет на село Стар Бешенов, "столицата" на банатските българи в Румъния – за българския дух; с отец Стоян Мирчов – за хората и вярата; с Ели Бобойчов – за сдружението "Приказките от пруста" и за кулинарните традиции.
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Шестото издание на Фестивала на авторския театър ФАТ ще се проведе от 21 до 23 ноември в Регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала"...
Наближава "Щедрият вторник" ( 2 декември ) – глобална инициатива, създадена в САЩ през 2012 г., която днес се реализира в над 100 страни по света. Идеята е..
Започва Деветото издание на Националния поетичен конкурс за млади автори "Непознати улици". До 30 ноември ученици от цялата страна могат да изпратят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
