Документално откритие за неизвестна изложба на Владимир Димитров - Майстора в Нюшател, Швейцария, и срещата с последния жив модел на художника – Боянка Аракчиева, превърнаха в сензация представянето на първия етап от проекта "Дигитални посланици на Майстора". Идеята е на д-р инж. Красимира Димитрова, изследователка на творчеството на Владимир Димитров и родственица на Дафина – Българската мадона на Майстора. Целта е проследяването на връзката между прочутия български художник и държавите, в която е оставил отпечатък с творчеството и живота си.
Пред публиката в София с директни включвания участваха: от Берлин – Петя Христова, от Ню Йорк – Мартина Новакова, от Прага – Йордан Дъбов, от Белгия – Българска културна асоциация и Клуб на хорото в Брюксел, от Париж – Йорданка Костадинова, от Берн – Веселка Лалова- Мютце. В залата в София се представи дигиталният посланик в Милано Петър Милев.
Адвокатът и преподавател в Бернския университет д-р Ерик Евтимов, наследник на род, свързан с Майстора, представи документално откритие за изгубена във времето информация относно участието на Владимир Димитров-Майстора в знакова изложба в Нюшател, Швейцария. От юни 1958 г. до 1 февруари 1959 г. в Етнографския музей на града вниманието привличат над 400 експонати и картини от България, включени в изложбата "2500 години българско изкуство". Представянето, засекретено във времето, се счита за първото всеобхватно излизане на страната ни на европейската културна сцена след Втората световна война. За първи път там пътуват извън България и тракийските съкровища от Вълчитрън и Панагюрище.
Уредник на изложбата от швейцарска страна е директорът на Етнографския музей в Нюшател, Жан Габю, който става и кръстник на картината на Майстора "Българската мадона", чийто модел е Дафина от село Шишковци. Друга картина на Майстора, включена в изложбата – "Младо момиче", стана връзката с единствения му жив модел. Боянка Аракчиева, която присъстваше на представянето на дигиталните посланици в София, развълнувана разбра, че образът ѝ се е радвал на популярност в Швейцария в средата на миналия век. А на въпроса какво си спомня за художника, тя възкликна: "Майстора е светец!" – чуйте още в звуковия файл.
Снимки – Мисия 23:1 и БНТ 2
Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл". В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..
Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности. "Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..
Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002 година насам наградите "Златният будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
