Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Владимир Димитров-Майстора: Дигитални посланици по света

Последният жив модел на художника го нарече светец

Със сертификати и свидетелства бяха отличени дигиталните посланици на Майстора и участници в проекта. Водещата на Terra Култура Мария Мира Христова получи отличието за БНР като първата медия, отразила идеята и събитията
Снимка: БНТ 2

Документално откритие за неизвестна изложба на Владимир Димитров - Майстора в Нюшател, Швейцария, и срещата с последния жив модел на художника – Боянка Аракчиева, превърнаха в сензация представянето на първия етап от проекта "Дигитални посланици на Майстора". Идеята е на д-р инж. Красимира Димитрова, изследователка на творчеството на Владимир Димитров и родственица на Дафина – Българската мадона на Майстора. Целта е проследяването на връзката между прочутия български художник и държавите, в която е оставил отпечатък с творчеството и живота си.

Пред публиката в София с директни включвания участваха: от Берлин – Петя Христова, от Ню Йорк – Мартина Новакова, от Прага – Йордан Дъбов, от Белгия – Българска културна асоциация и Клуб на хорото в Брюксел, от Париж – Йорданка Костадинова, от Берн – Веселка Лалова- Мютце. В залата в София се представи дигиталният посланик в Милано Петър Милев.

Д-р инж. Красимира Димитрова по време на събитието в СофияАдвокатът и преподавател в Бернския университет д-р Ерик Евтимов, наследник на род, свързан с Майстора, представи документално откритие за изгубена във времето информация относно участието на Владимир Димитров-Майстора в знакова изложба в Нюшател, Швейцария. От юни 1958 г. до 1 февруари 1959 г. в Етнографския музей на града вниманието привличат над 400 експонати и картини от България, включени в изложбата "2500 години българско изкуство". Представянето, засекретено във времето, се счита за първото всеобхватно излизане на страната ни на европейската културна сцена след Втората световна война. За първи път там пътуват извън България и тракийските съкровища от Вълчитрън и Панагюрище.

Уредник на изложбата от швейцарска страна е директорът на Етнографския музей в Нюшател, Жан Габю, който става и кръстник на картината на Майстора "Българската мадона", чийто модел е Дафина от село Шишковци. Друга картина на Майстора, включена в изложбата – "Младо момиче", стана връзката с единствения му жив модел. Боянка Аракчиева, която присъстваше на представянето на дигиталните посланици в София, развълнувана разбра, че образът ѝ се е радвал на популярност в Швейцария в средата на миналия век. А на въпроса какво си спомня за художника, тя възкликна: "Майстора е светец!" – чуйте още в звуковия файл.

Снимки – Мисия 23:1 и БНТ 2

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любен Генов (вляво) и Велин Манов

Независимост и безбрежност в новата изложба "Лазурите" на Любен Генов

Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови игри на цветове и форми. В платната се долавя малко носталгия, много свобода, трепет и вълнение. Ще се доловят както ефирните, условно загатнати морски пейзажи, така и чистите цветни композиции на..

публикувано на 22.09.25 в 17:38

Критично за новото българско кино

Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..

публикувано на 22.09.25 в 16:15

Мястото на Деня на независимостта в българската история

България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..

публикувано на 22.09.25 в 15:27

"Made in EU": картина на екзистенциалното отчаяние на човека

Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..

публикувано на 22.09.25 в 15:10

"Опълченците на Шипка" – слово, което ехти и днес

На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..

публикувано на 22.09.25 в 12:37