Любовта като динамика между двама

Родил си се, научил си се на основните закони на живота, започнал си даже да ги контролираш. Невинаги, но и това ти стига. Често падаш в капана на собствените си страхове и схващания за добро и лошо, за правилно и грешно, за любов и нещо, което прилича на нея. С времето животът ти е показал, че си на този свят, за да си щастлив, но щастието върви редом със страха. И най-вече с твоята представа за него. Въпреки всичко започваш да търсиш щастието, но ти отнема време да разбереш, че всъщност търсиш себе си.

Поел си по пътя на себепознанието, но още не си започнал да пътуваш. Оказва се, че разстоянието между това, което си, и това, което си мислиш, че си, е мярката за собствената ти лудост. Все пак всеки е и малко луд, но да – по свое му. Разбираш, че същинското пътуване е в скъсяването на дистанцията.

Изправен си пред вечния избор – да разбереш и приемеш себе си или дълго да се бориш: с действителността на опитомената си същност, която показваш на всички, или с дивия звяр, който криеш само за себе си. Някъде по пътя ти става ясно, че нито една от двете ти същности няма да вземе превес, защото в края на пътуването ще знаеш толкова много за себе си, че вече няма да има място за противоречия. Ще има място само за теб… и за другия. Защото през цялото време си се опитвал да сложиш рамка на желанието си и така да го укротиш, но то отново е намерило начин да те вкара в своята история. Там, където има ли Аз, ще има и Ти. Там, където понякога, често, а даже почти винаги съществуването ни се определя от онова, което представляваме в живота на другите.

Само че ти не искаш другите, искаш само твоя друг. Искаш да бъдете част от една история, в която да имаш значимата роля. Любовта е динамиката между двама души и вече го знаеш. Копнееш за вашата музика, за онова съзвучие на две свободни воли. Очи в очи две отделни, различни, но еднакво достойни за обичта си личности. И точно тук настъпва моментът, в който се учиш, че макар и да си опознал всички закони на живота, този на любовта все има какво още да ти каже. Така лесен за чуване, но така труден за говорене.

За това обаче има хора, които са се посветили на това да превеждат езика на любовта. Заедно с тях "Какво се случва" проследи човешките взаимоотношения в епохата на демокрацията, личностната независимост и технологиите.

Според Елица Великова, психолог и арт терапевт, водещ на семейни констелации и преподавател, любовта ни привлича, защото е загадка, защото чрез нея има какво да изследваме по отношение на себе си и нейните измерения.

През целия си живот се борим с импулса си за индивидуалност и необходимостта ни да принадлежим някъде, а изкуството на добрите взаимоотношения се намира в балансирането между тези две противоречия. И ако любовта е основата, която ни се дава и която не можем сами да си причиним, връзката е въпрос на избор. Носим отговорност за качеството на нашите връзки и за това как участваме в тях и кои сме всъщност в отношенията си. И макар любовта да е всичко, има и случаи, в които тя не е достатъчна. Висшата ѝ форма обаче се проявява тогава, когато успеем да се свържем на физическо, емоционално и духовно ниво. Защото няма неправилни партньори, има значение само колко наясно сме със самите себе си и с това, което търсим у другия.

Стоичко Миличин, психотерапевт в областта на индивидуалната психология и автор на книгата "Семейно танго", казва, че осъзната любов настъпва тогава, когато приемем, че можем да живеем без другия, но не искаме.

В тангото на една връзка има любов и страст. Дори да няма музика, танцуваме любовния танц на базата на представата си за съвместно звучене. Често обаче се губим в собствените си представи за себе си, а оттам и в очакванията си за другия. Ако очакваме да срещнем човек, който да ни направи щастливи, ще бъдем силно разочаровани, защото щастието е вътрешно изживяване, което зависи единствено от самите нас. Човекът, с когото можем да бъдем щастлив, е човек, с когото не просто можем да си кажем всичко, а човекът, с когото можем да си мълчим и да ни е пълно. Пред него можем да разсъблечен душата си и да сме спокойни, че той няма да се възползва от голотата ни.

И Ина Иванова, психолог и съосновател на "Наука за хората", вярва, че любовта се нуждае от грижа всеки ден. Важното според нея е не просто да имаме половинка, а човек, който е завършен сам по себе си. Тогава и ние ще се чувстваме пълноценни във връзката си, а заедно ще бъдем свободни – да обичаме, да сме себе си, да се развиваме и правим това, от което имаме нужда. Отношения, които ни правят по-силни, вместо да ни отслабват.

Когато сме сами, не бива да се чувстваме самотни, а трябва да сме благодарни за даденото време, в което можем да запълним онова, от което имаме нужда като хора и личности. Никой не може да отнеме самотата ни, тя живее в нас и понякога въпреки нас, затова и трябва да се научим да бъдем сами, преди да споделяме живота си с друг. Да се научим да празнуваме любовта към себе си, преди да я празнуваме заедно с друг.

Самотата в отношенията настъпва най-често тогава, когато предадем отговорността за собственото си щастие на партньора си. Това е сигурна гаранция и за нещастие. Всичко в любовта идва от грижата първо към себе си. Ето защо именно на себе си трябва да дадем най-голямата любов и грижа.

Привличаме това, което сме и това, върху, което се фокусираме, а отговорът на всички въпроси, дори на агресията в личен и социален план, винаги е любов. Или отсъствието на такава.