Съвсем наскоро беше представено новото издание на Черната книга на правителственото разхищение в България за 2022 г. Официалното представяне и среща с екипа и авторите на случаите, описани в нея, се състоя на 8 февруари 2023 г. в литературен клуб "Перото“ в София.
За осма поредна година Фондация за свободата "Фридрих Науман“ съвместно с разследващи журналисти събра примери за пилеене на парите на българския и европейския данъкоплатец.
Книгата съдържа 15 разработки, които описват случаи на безотговорно и неефективно харчене на обществен ресурс.
Историите в осмото поредно издание от Русе, Шумен, Севлиево, Петрич, Варна, София, Враца, Стара Загора засягат теми, придобили национално значение като казусите "Капитан Андреево“, магистрала Хемус, Държавна петролна компания, Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА) и упоритите дефицити в здравеопазването. Актуални теми от местно значение също намират заслужено място в книгата.
Ето какво разказа в ефира на “Нашият ден“ Емилия Данкова, журналист от онлайн изданието "Севлиево онлайн“, за случая, който медията представя в книгата:
“Това не е типичен случай за голямо разхищение на публични средства, когато става въпрос за една обществена поръчка, за саниране на три сгради, която е на обща стойност 2 млн. лева“, казва тя и разказва историята за блок с пет входа, в който има инвалид само в един от входовете.
Именно пред неговия вход при изпълнение на санирането не се поставя рампа за инвалиди, а такава се поставя пред съседния вход, в който има само здрави хора.
Съпругата на единствения жител, който се нуждае от рампа, се свързва с журналистката и разказва, че при въпрос от нейна страна към строителите за липсата на рампа пред входа, получава отговор, че такава не е заложена в проекта.
При проверка от страна на Емилия Дакова от "Севлиево онлайн“ се оказва, че проектът не предвижда там рампа, защото в него е записано, че “достъпът до съответния вход е на ниво терен“.
“Когато отидох на място, видях, че там има едно огромно стъпало, което инвалидна количка няма как да преодолее без рампа“, разказва Дакова в интервю пред БНР и допълва:
“Едва когато видях това разминаване, започнах да търся отговори от Министерство на регионалното развитие, те поискаха отговор от кмета на Севлиево, който им отговори нещо от порядъка, че към момента на отговора на кмета там има нещо като пропадане на входа под нивото на достъпа.
Впоследствие там беше отлята една нескопосана рампа, която няма парапет, просто е отлят малко строителен материал, колкото да може да се качи инвалидна количка. Там не беше осигурена достъпна среда. Това е накратко моята история в книгата“, казва Емилия Данкова, журналист от онлайн изданието "Севлиево онлайн"."
Севлиево днес…
“Севлиево продължава да бъде един буден град“, казва още Данкова. По нейните думи бизнесът е много стабилно установен, в града няма безработица, а напротив, глад за работна ръка.
Според нея в Севлиево има пари, но липсва гражданско общество и отговорна местна власт.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
“Историята, която ние разказваме в “Черната книга…“ с моя екип, е история, която излиза извън рамките на Враца и дори има национално значение, защото става въпрос за аферата “Хемусгейт““, казва в ефира на “Нашият ден“ Мария Димитрова, главен редактор на изданието за новини от Северозапада – "Zov News".
“Нашият герой е ромският барон от Лом – Георги Георгиев, който бе посочен като организатор по аферата “Хемусгейт“ от единствения обвиняем по делото – Борислав Колев. След нашето разследване стана ясно, че Георгиев и Колев са били много добри приятели, освен партньори в бизнеса, като са прекарвали заедно дори семейните си празници и почивки.
В случая излиза, че задържаният Колев е издал добрия си приятел, като го обяви за организатор на тази схема.
Това, което ни направи впечатление, докато обикаляхме адресите, беше, че това са адреси на полупорутени къщи. Къщи, които са били семейна собственост на имената, но в тях от години не живее никой“, разказва още тя в интервю за БНР.
Чуйте пълния целия в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
