Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

След опустошителното земетресение в Турция – история за добро и спасение

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Разруха и бетон, студ и мраз, плач и отчаяние, но… и усмивки, ръкопляскане и надежда. Повече от седмица след опустошението силата на духа е изведена на преден план. Стоицизъм проявяват хиляди доброволци от целия свят, които неуморно работят, за да изпълнят своя човешки дълг да помогнат и спасят живот.

Такава една история за силата на човека разказва журналистът от BBC Нафисех Кохнавард.

„Мерве! Ирем!“, крещи спасителят Мустафа Йозтюрк. На всички е наредено да пазят пълно мълчание. Екипът издирва две сестри, за които други оцелели казват, че са останали под купчините развалини. 24-годишната Мерве и сестра й Ирем на 19, са блокирани под техния пететажен жилищен блок в Антакия, Турция.

Със специални устройства екипът се ослушва за всеки отговор. Всички са в очакване. И тогава, пробив.

„Дайте ни пет минути. Ще излезете.“ Мустафа знае, че това ще отнеме часове, но казва на екипа си: „Ако загубят надеждата си, може да не оцелеят." За тях тези няколко дни са като месеци.

Чуват как Мерве и Ирем започват да се шегуват и да се смеят заедно. Широка усмивка се изписва на лицето на Мустафа, който казва - „Ако имаха място, вероятно щяха и да затанцуват“.

Спасителите започват трескаво да копаят и да изхвърлят отломките с голи ръце. Дълбаят тунел в бетона. Едно грешно движение може да е пагубно.

Няколко часа по-късно земята внезапно се разтриса под краката им. Това е силен вторичен трус. В полунощ копаенето е подновено. Екипът не е спал от дни. Към 05:00 часа тунелът е достатъчно голям, за да може най-слабият член на екипа да пропълзи надолу. Спасителят успява да подържи за няколко секунди ръката на Ирем. На камерите, които са пуснати към тях, лицата на двете момичета греят. Те са облечени в бални рокли. Празнували са сватба.

В 06:30 часа настъпва моментът да ги изтеглят. Медицинският екип се подготвя с термоодеала и носилки. Всички се вълнуват. Ирем излиза първа. Тя се смее и плаче едновременно. Но извеждането на Мерве отнема още 30 напрегнати минути. Нужно е краката ѝ да се освободят от бетона, без да ѝ се навреди. Операцията е успешна.

След като Мерве излиза, всички започват да ръкопляскат. Мерве крещи от болка, но после пита: „Наистина ли съм жива?"

Приятелите им, които са били там цяла нощ, започват да викат през сълзи. "Мерве! Ирем! Тук сме. Не се страхувайте."

Спасението им е факт, както и това на много други оцелели под руините. Въпреки липсата на вода, въпреки ниските температури, въпреки нараняванията, доброто възтържествува.

Малки и големи продължават да дават сигнал за живот и всеки ден избавлението надвива всяко препятствие. И надеждите да бъдат открити още живи хора не намаляват, а спасителната мисия вероятно ще приключи чак, когато бъде намерен и последният издирван човек.

Чуйте разговора в звуковия файл.



По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на 9..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35