Лидия Михова е един от радиогласовете, любим на поколения слушатели. След пенсионирането си Лидия успява да сбъдне детската си мечта – да бъде актриса. Макар и не на сцената, а в дублажа на стотици документални, игрални, детски филми и поредици. Зрителите у нас безпогрешно разпознават гласа ѝ и по време на Новогодишния концерт на Виенската филхармония, излъчван по Българската национална телевизия.
За радиото…
“Винаги съм откривала предаванията с музика, но музиката беше малко по-различна. Живях и водих в едни години, в които имаше сериозна стагнация във всяко едно отношение, а по отношение на музиката – съвсем.
На мен ми беше много хубаво, защото някак се сливах със студиото. Микрофонът винаги ми е бил приятел. Буквално не усещах трите часа на предаването. Радиото никога няма да си отиде от ефира“, разказва Михова в “Нашият ден“.
Тя споделя още какво са успели да постигнат с предаването:
“Променихме режима на няколко светофара. Може би това изглежда дребна история, но майки с колички можеха да минават далеч по-спокойно. Намирахме работа на деца, които просят по улиците.
Доволна съм, че БНР държи първенството в доверието, казва още тя и подчертава, че колкото и клиширано да звучи, първото нещо е да си обичаш работата.
“Юрист съм по образование с всички възможни тапии, но едногодишният стаж там не ми хареса, затова останах без работа. В края на съобщението един ден по радиото, чувам – кандидатите за говорители да не са по-възрастни от 30 години. И си казах, че там е моето място. Работих нещо, което беше животът и радостта ми. Връщам се към тези години без тъга, само с едно хубаво чувство“, казва още тя.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
