Фондът на фондовете е структура за целево разпределение на публични средства чрез специализирана схеми за финансиране, която работи с посредници. Какви финансови инструменти ще използва държавната структура, която трябва да разпредели над 1.26 млрд. лв. за фондове и обезпечения по заеми за българския бизнес?
"Фондът на фондовете е структура, която изпълнява политики на българската държава, както и на ЕС, под формата на финансиране на по-слабите участници в икономиката на страната. Тези, които нямат достъп до конвенционалното банково финансиране."
Това заявява в интервю за БНР Мартин Гиков, изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на Фонда на фондовете.
Инструментите, които предлага фондът, са дългови и дялови. Те са изключително подходящи за компании с по-рисков профил и изчерпат потенциал за банково кредитиране. С дълговите инструменти се покрива голяма част от риска, който банката поема, и по този начин кредитира по-смело тези компании. Дяловите инструменти предоставят възможност чрез нашите посредници – фонд мениджърите, да се инвестира директно в дял от компанията.
"На практика от едната страна стои някой, който може да предложи голям експоненциален потенциал за растеж, т.е. предприемачи с идеи, които биха могли да доведат на много голямо нарастване на приходите, както и експанзия отвъд границите на България, и за целта е необходимо финансиране, за което на другата страна е нужно да има достатъчно рисков апетит, т.е. предоставящата финансиране страна трябва да е в позиция да поеме високия риск в замяна на високия потенциал“, казва Лазар Петров, директор управление "Финансови инструменти и оперативни програми“ във Фондът на фондовете.
Много пъстра е палитрата от компании, които са потенциални крайни получатели, като стартъпи, микрокомпании, които имат нужда от стартиращи бизнеси, както и социални предприемачи, които искат да получат някаква допълнителна ликвидна инжекция или просто да стартират бизнеса си. Те могат да ползват неразпределения финансово ресурс на Фонда от първия програмен период от 2014 до 2020 г. до края на тази календарна година, както и от втория програмен период от 2021 до 2027 година.
На разположение на компаниите са 150 млн. лева, които са дялови инструменти и те покриват целия жизнен цикъл на компанията.
Още 65 млн. са на разположение за млаките и средните предприятия, които могат да получат под формата на кредити с доста дълъг гратисен период и преференциална лихва и 7-годишен срок за погасяване по програмата “Възстановяване“.
До момента Фондът на фондовете е финансирал близо 2700 проекта. Зад това стоят дялови инвестиции в над 200 иновативни стартъпа, близо 700 микрокредита за малък бизнес и социални предприятия, почти 500 хил. лв. кредитно финансиране за регионални и общински проекти, 540 млн. лева за 1300 малки и средни предприятия за преодоляване на последствията от COVID-19 пандемията.
В новият програмен период Фондът на фондовете ще разпредели близо 1,26 млрд. лв. Ресурсът ще бъде използван активно в подкрепа на предприемаческата екосистема и малките и средни предприятия в страната.
Основните приоритети на Програма за конкурентоспособност и иновации в предприятията са „Иновации и растеж“ и „Кръгова икономика“. С ресурса по програмата ще бъде подпомогнато постигането на интелигентен и устойчив растеж на българската икономика посредством разнообразно портфолио от финансови продукти, насочени към сферата на иновациите; цифровизацията и принос към въвеждане на етапите на Индустрия 4.0; повишаване на конкурентоспособността на предприятията; подкрепа за модернизиране на семейните предприятия, както и такива в областта на творческите индустрии; стимулиране на мерки за енергийна ефективност и изграждане на капацитет за енергия от възобновяеми източници в съответствие с целите на кръговата икономика.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg