Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Зрелищен танцов спектакъл и великолепни вокалисти – "Сомнамбула" в Лиеж

Белкантовият шедьовър "Сомнамбула" на Винченцо Белини се завърна през януари на сцената на Кралската опера на Валония в Лиеж след 21 години. Последното изпълнение през 2001 г. бе в концертен формат под палката на незабравимия Алберто Дзеда с френското сопрано Аник Масис в главната партия. "Сомнабула" е пример за opera-semiseria – полусериозна опера, характерна с по-олекотена драматична интрига и щастлив завършек. В този стил са написани още и "Крадливата сврака" на Росини и "Линда ди Шамуни" на Доницети.


Продукцията в Лиеж бе осъществена от режисьора Яко Ван Дормал и хореографката Мишел Ан Де Мей. През последните години се наблюдава тенденция на включване на допълнителни артистични жанрове в оперните спектакли като танц, пантомима идори слово с допълнително написани текстове, често на език, различен от оригиналния. Тези добавки не присъстват в оригиналната партитура на композитора.При "Сомнамбула" хореографката Де Мей – една от основателките на балетната трупа Rosas, включва цялостен танцов спектакъл. В центъра на сцената е поставен голям квадратен батут, върху който се изявяват девет балетисти. Всеки образ в операта получава свой дубльор-танцьор, който съпровожда основното оперно действие с майсторски движения, дори акробатика. Освен танц режисурата използва и пантомима като същите балетисти в легнало положение правят ловки, пластични движения, които чрез видеокамера, поставена над тях, са прожектирани на голям екран в дъното на сцената. Самата опера протича в ограниченото пространство на авансцената и като цяло се създава усещането за полуконцертно изпълнение. Хорът седи статично на столове от двете страни на батута, който заема две трети от подиума. При все, че танцовият елемент е много добре изработен и видимо се харесва на зрителите, той често е абстрактен и не е свързан логично с оперното действие. В много моменти балетът определено доминира над музиката. Много зрелищно е изобразено минаването на спящата Амина по тясното дървено мостче над реката с акробатка, която прекоси сцената по въже.


Ден след първото изпълнение на "Сомнамбула" в Театър Каркано в Милано на 6 март 1831 г. Белини пише до свой приятел: "Моята опера има шумен успех вчера. Рубини и Паста (изпълняващите главните роли) бяха два ангела, които доведоха публиката до ентусиазъм, граничещ до лудост". Не по-различна бе и реакцията на зрителите в Лиеж по време на представлението на28 януари.


Спектакълът бе ръководен с голямо майсторство и точен усет към белкантовия стил от музикалния директор Джампаоло Бизанти. При все, че оркестърът на Белини често е сравняван с огромна китара, в Лиеж музикантите не потънаха в анонимен акомпанимент, а съпровождаха изразително вокалните постижения. Темпата, избрани от Бизанти бяха последователни, точни, звукът бе фино настроен и чудесно балансиран със солистите.Хорът също се представи отлично в няколкото красиви пасторални сцени.Лиричният тенор Рене Барбера изпълни много сигурно високата теситура на ролята на Елвино. Американецът се запомни с красив тембър, великолепна белкантова техника, перфектно изравнен глас във всички регистри – вокалът запазваше цвета и широчината си и при най-високите тонове.В партията на граф Родолфо се изяви Марко Мимица – тембрист, звучен, подвижен бас. По-малко бях впечатлен от тембъра на гласа му.Хърватският певец се специализира основно в белкантовата музика, но мисля, че обемът и техниката на гласа му биха му позволили да навлезе и в по-драматични басови партии.Марина Монзо изпълни Лиза с великолепен, свеж, гъвкав глас. Младата французойка прави първите си стъпки в многообещаваща кариера. Сопраното изпя с голяма лекота и виртуозност двете арии на героинята.


В края на отзива бих искал да се спра по-подробно върху представянето на Джесика Прат в главната роля на Амина. От доста години посещавам оперни спектакли, но рядко съм бил свидетел на вокално постижение от такъв висок ранг. Техниката на австралийското сопрано е феноменална, тя владее до съвършенство всички средства на белкантото, с които успя да създаде драматична дълбочина и релефност на образа.Вокалът на Джесика Прат бе базиран изцяло върху диханието, без никакви странични напрежения и примеси. Сопраното изпя с голяма виртуозност трудната встъпителна ария на Амина. Изразителните Белиниеви речитативи бяха старателно подготвени, италианската ѝ дикция – безупречна, сопраното търсеше непрекъснато цветово и динамично многообразие. Впечатляващ бе и финалът на първо действие, когато девойката е намерена в стаята на графа и годежът с Елвино е развален.


Най-голям ефект у мен остави голямата финална сцена на операта. За щастие тогава танцовият аспект бе сведен до минимум. Певицата бавно пристъпваше в нощта, съпровождана от пълната луна, за да започне дългия речитатив, предхождащ знаменитата финална ария "Ah! non credea mirarti", в която девойката пее за изгубеното си щастие. Джесика Прат сътвори нещо хипнотизиращо, нереално, сякаш чрез звуците бяхме пренесени в спящия свят на Амина. Сопраното демонстрира безупречно легато.


Минути по-късно тя смая с виртуозността си в щастливата финална кабалета. Между двете ѝ части Джесика Прат изпя широк ми бемол на трета октава, след което го филира в диминуендо. Феноменален вокален контрол, познат ни единствено от документалните записи на Мария Калас. Интересен е следващият проект на Прат. През март тя ще изпълни партията на Франческа в забравената опера "Франческа да Римини" на Саверио Меркаданте в Операта във Франкфурт.


За щастие съботният спектакъл бе записан за радиото и телевизията и още много оперни любители биха могли да се насладят на певческите постижения на всички участници и най-вече на сензационната австралийка Джесика Прат – достойна наследница на своите прочути сънароднички Нели Мелба и Джоан Съдърланд.

Снимки: J. Berger / Opéra Royal de Wallonie - Liège
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Виена Шьонбрун Оркестра" започва световно турне от Пловдив

С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември), Шумен (12 декември), Велико Търново (13 декември), Русе (14 декември)  и София (16 декември – зала "България") .  Поради огромния интерес към концерта в София на 16 декември, организаторите..

публикувано на 26.11.24 в 17:35

Новият албум на Eagle Post

Новият албум на българската алтернативно група Eagle Post се нарича Dystopian Romance. Той е записан и миксиран през 2023 г. от Георги Малчев (екс-Млък!, Quicksand Surfer, Sativa), а мастърингът е дело на легендарния английски продуцент Pete Maher, работил по продукции на Rolling Stones, Jack White и U2. Автор на текстовете и музиката е..

публикувано на 26.11.24 в 14:50
Джакомо Пучини

Три шедьовъра на Пучини на българска сцена

В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..

публикувано на 23.11.24 в 08:00

Пето издание на фестивала ТрансАрт

Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..

публикувано на 22.11.24 в 10:50
Виолончелистът Христо Танев

"Тембри и нюанси" – концерт на Симфоничния оркестър на БНР

Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..

публикувано на 22.11.24 в 07:25