Кога сме склонни да проявим най-лошото или обратно – най-доброто – от природата си? Как действаме, когато сме подложени на хроничен стрес? Как избираме съюзници и кога се обединяваме с някого срещу общ противник? – тези и още много други въпроси изследва сериалът "Последните оцелели", който приковава милиони почитатели от поне три поколения пред тв екрана с историята за зомби апокалипсис. Оказва се, че и от подобен банален материал, може да се създаде вълнуващо, богато и наситено филмово преживяване. Но освен мощен сценарен, операторски, режисьорски и актьорски талант зад сюжета на "Последните оцелели" има и наука.
Страховитата гъба кордицепс, която заразява хората, прояжда ги отвътре и ги превръща в зомбита наистина съществува. Понякога природата е по-причудлива и от най-разюзданото въображение и кордицепсът е потвърждение на това. Той наистина причинява огромни вреди, а освен това разполага със стратегия, която му позволява да разгръща унищожителни си потенциал, за щастие не върху хора, а върху листорезни мравки, обитаващи най-вече места с тропически климат. Дали вследствие на климатичните промени кордицепсът може да се пренесе и да премине в човека и дали може да зарази храната и водата ни – разказва Никола Кереков в "Науката не спи".
За добро или лошо, не всичко в сериала е подчинено на научната логика и някои от нещата са наистина невъзможни, други пък натискат болен нерв в колективното въображение от последните няколко години.
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
"Тези нови картини са среща със собственото достойнство и несрета, сила и безсилие, мрачно предчувствие и духовна осветеност. Те са среща на собствената..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg