Кога сме склонни да проявим най-лошото или обратно – най-доброто – от природата си? Как действаме, когато сме подложени на хроничен стрес? Как избираме съюзници и кога се обединяваме с някого срещу общ противник? – тези и още много други въпроси изследва сериалът "Последните оцелели", който приковава милиони почитатели от поне три поколения пред тв екрана с историята за зомби апокалипсис. Оказва се, че и от подобен банален материал, може да се създаде вълнуващо, богато и наситено филмово преживяване. Но освен мощен сценарен, операторски, режисьорски и актьорски талант зад сюжета на "Последните оцелели" има и наука.
Страховитата гъба кордицепс, която заразява хората, прояжда ги отвътре и ги превръща в зомбита наистина съществува. Понякога природата е по-причудлива и от най-разюзданото въображение и кордицепсът е потвърждение на това. Той наистина причинява огромни вреди, а освен това разполага със стратегия, която му позволява да разгръща унищожителни си потенциал, за щастие не върху хора, а върху листорезни мравки, обитаващи най-вече места с тропически климат. Дали вследствие на климатичните промени кордицепсът може да се пренесе и да премине в човека и дали може да зарази храната и водата ни – разказва Никола Кереков в "Науката не спи".
За добро или лошо, не всичко в сериала е подчинено на научната логика и някои от нещата са наистина невъзможни, други пък натискат болен нерв в колективното въображение от последните няколко години.
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..
Д-р Питър Левин е известен американски клиничен психиатър, който посвещава живота си на лечението на стреса и травмата. Неговият терапевтичен метод извежда..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
"Там, под стария храм" е най-новият роман на Слава Славчева, издаден като електронна книга. В него отново пътуваме назад във времето между действителни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg