Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Науката зад "Последните оцелели"

Понякога природата е по-страховита от човешкото въображение

Снимка: стоп кадър YouTube

Кога сме склонни да проявим най-лошото или обратно – най-доброто – от природата си? Как действаме, когато сме подложени на хроничен стрес? Как избираме съюзници и кога се обединяваме с някого срещу общ противник? – тези и още много други въпроси изследва сериалът "Последните оцелели", който приковава милиони почитатели от поне три поколения пред тв екрана с историята за зомби апокалипсис. Оказва се, че и от подобен банален материал, може да се създаде вълнуващо, богато и наситено филмово преживяване. Но освен мощен сценарен, операторски, режисьорски и актьорски талант зад сюжета на "Последните оцелели" има и наука.

Страховитата гъба кордицепс, която заразява хората, прояжда ги отвътре и ги превръща в зомбита наистина съществува. Понякога природата е по-причудлива и от най-разюзданото въображение и кордицепсът е потвърждение на това. Той наистина причинява огромни вреди, а освен това разполага със стратегия, която му позволява да разгръща унищожителни си потенциал, за щастие не върху хора, а върху листорезни мравки, обитаващи най-вече места с тропически климат.  Дали вследствие на климатичните промени кордицепсът може да се пренесе и да премине в човека и дали може да зарази храната и водата ни – разказва Никола Кереков в "Науката не спи".

За добро или лошо, не всичко в сериала е подчинено на научната логика и някои от нещата са наистина невъзможни, други пък натискат болен нерв в колективното въображение от последните няколко години.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35

Лимузини на границата

Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..

публикувано на 23.10.25 в 15:25
Гл.ас. д-р Димитър Атанасов

Широко участие в конференцията "Религия, образование, общество"

В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..

публикувано на 23.10.25 в 08:10
Доц. Драгомир Дарданов

Живот по ръба на скалпела

Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..

публикувано на 22.10.25 в 09:05