В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. д-р Йордан Ефтимов, поет, преподавател в НБУ, коментира метафорите и посланията в книгата си "Преди да измият кръвта", посветена на войната в Украйна.
Свикнахте ли с тази война
"В моята книга има един текст, който се казва "Версии за края на войната" и там е засегнат и този момент – умората, свикването, отегчението едва ли не от войната. Това е нещо, което според мен е неизбежно. Когато идват еднотипни неща, се свиква с тях, на всичкото отгоре, модерният човек, европеецът от последните няколко столетия, е технократично и прагматически настроен. Тоест през цялото това време, през което войната тече, има хора, които цялото това ужасяващо събитие на войната, гледат на него като на някаква реалност. Все едно има земно притегляне и те просто калкулират какво прагматично може да се направи във войната. Тоест не я подлагат на морална или друга критика. Но аз нямаше как да свикна. Това не е защото не се свиква, а защото съм човек, който през цялото това време, докато тече войната, е уязвен и ужасен двойно. Не само заради това, което научава всеки ден, а и от това, че не е научавал междувременно. От това, че агресивната политика на руската неоколониална държава, защото става дума за това – че през 21-ви век все още на земното кълбо има колонизаторска държава. И нямаше как да свикна с това."
"Преди да измият кръвта" е и активистка книга
"Доколкото това е и политическа поезия, защото тя обсъжда политическото не само през политическите сюжети на руската агресия в Украйна, но и през темата за фалшивите новини и темата за настройването на народите на ксенофобска вълна. Едно от нещата, които трябва да си даваме сметка, че са много страшни, не е в това, че ръководството на една много силна военно държава като Русия извършва агресия, а това, че руският народ като цяло е склонен да подкрепи тази агресия. А той е склонен да подкрепи войната не защото руснаците са лоши хора, а защото са обработвани с години от техните публицисти, писатели, журналисти, медии. Обработвани, че украинците са някакви руснаци, които не искат да са руснаци, че са по-долна категория хора и т.н. Това е ужасяващо.
Хората си казват – Путин. Не, много по-важен е колективният Путин! Това, че народът е промит и настроен да одобрява и намира за естествено нещо агресията."
Защо война
"Има отговори на въпроса "защо война", ужасяващи са отговорите на стопанските историци, които казват, че имало някакви икономически цикли, и едва ли не икономическата история на човечеството предполага войната. Защото тя служи за някакво преобръщане на финансовите пазари. И цената за това е милиони убити, изнасилени жени, деца и мъже. Ужасното е, ако застанем в перспективата на голямата история и кажем, че не е съществувал никога истински мирен век и че човечеството не може да съществува без война. И българското общество е в недобра позиция. Нормално би било един съвременно мислещ българин да е ужасен, че не приехме "Истанбулската конвенция", да е ужасен, че в България имаше толкова силни настроения срещу ваксините, но всъщност не беше така. И тази война показва, че хората, които са настроени да подкрепят агресора Русия, това са и хората, които са срещу "Истанбулската конвенция", срещу ваксинирането и т.н."
Защо написах книгата
"Защото трябваше нещо да направя. Измъчваше ме начина, по който възприемаме убитите хора, изнасилени хора, изтърбушените блокове. Много хора гледат на това като на зрелище. Разви се едно усещане – все едно гледаме интересно предаване по телевизията. Моята книга е за войната в епохата на нейната свръхмедиатизация, когато огромно количество хора наблюдава войната почти в нейното реално време като вид шоу. Аз не мога да живея спокойно заради гигантската лъжа в Русия, която и в България се случва през журналисти и политолози. Нямам съмнение, че това, което съм описал в книгата ми, се е случвало, но в Украйна в течение на тази една година са се случвали и много по-унизителни неща за човешкото достойнство."
Версии за края на войната според книгата
"Версия три: Откриването на нов независим двигател и изчезването на цели две държавни идеологии – Колониалния империализъм и Национализма! Тази версия е утопия. Цитирам я, защото знам, че има много хора, които поддържат нещо подобно. Двигателят в моето стихотворение няма да зависи от нефт и газ. Защото се оказа, че огромна част от икономиката на тази "Велика Русия" зависи от един природен ресурс – газ. Тоест какво е една страна, ако икономиката ѝ зависи само от един природен ресурс – страна от Третия свят. Та, ако се спасим от нефта и газа, всичко ще е наред. За да стигнем до четвъртата версия – съпротивата се обединила и взривила газопреносната мрежа на цивилизования свят. И идва пасторалният свят, което е пълна илюзия."
От кого зависи войната да свърши
"Ако се каже, че това е книга за войната, това няма да е вярно. Това е книга за медиите, книга за начина, по който в наши дни се информираме и какво искаме. Моята оптимистична, утопична версия е, че тази война ще свърши, когато повече руснаци, голям брой руснаци видят какво е реално Западното общество и повярват, че могат да направят същото нещо при тях. Иначе Русия няма да я има в смисъл, ще има много други държави на нейно място. За да оцелее Русия, руснаците трябва да разберат, че трябва да реформират обществото си и страната си. Тоест аз не вярвам нито в смяната на властта, нито в някакви преговори. Вярвам, че само руснаците могат да променят нещата. А всъщност те вярват сто процента на телевизора. И от тази гледна точка, не съм никак оптимист. Вярвам, че войната ще свърши с военен разгром за Русия, но това ще е много изтощително за икономиките на Европа, на Русия и на Украйна. Освен това ще доведе до още много жертви. И накрая, когато тази война свърши, преходът към едно либерално-демократичн общество в Русия ще бъде много труден и сложен. Как руснаците ще изпитват колективната вина от стореното? Това всичкото е кошмарен феномен, който ще трае много, много години."
Снимка – БГНЕС и изд. ЛистСлед толкова дългоочакваното падане на Башар ал Асад какво бъдеще очаква Сирия. Какви са перспективите пред страната на фона на продължаващата криза в Близкия изток и хаотичната ситуация в самата Сирия, където различните бунтовнически групировки в много случаи имат диаметрално противоположни искания – например Хаят Тахрир ал Шам и доминираните от..
Пред какви трудностите са изправени младите в началото на творческия си път, какви са желанията им и препокриват ли се с реалността? Има ли връзка между отделните поколения и помагат ли си взаимно? Как участват в социалния, културния и политически живот и биват ли забелязани? Какви са бунтовете и тревогите им? Чувстват ли се свободни? Как новите..
Clandestino – "Нелегален", е албум и песен на Ману Чао, певеца на "трета ръка" хората по света. В предаването става дума за въпросите на емиграцията, за новоизлязлата книга у нас на Ибрахима Балде и Амец Арсалюс – "Мингян", в превод от баскски на Мария Пачкова, за филма "Децата на Дунав" със сценарист Петър Георгиев, за романа на Емануил Видински –..
В рубриката "Зелените новатори на България" този път се срещаме със Симона Йончева и Енрико Маринов – двама от създателите на първата българска компания за споделени механични и електрически велосипеди Cyrcl. Тяхната визия е насочена към създаването на по-чист, по-здравословен и по-устойчив начин на живот в града. Компанията, основана от..
Една от най-вдъхновяващите инициативи тази година е състезанието "Начертай карта на България", организирано от фондация "Активна историческа карта". Събитието е посветено на 140-годишнината от Съединението на България и има за цел да насърчи учениците да изследват богатата история и география на страната ни чрез картография. Състезанието е..
Новата книга на Любомир Канов се нарича "Късен следобед" и по думите му в нея разказва "за своето пребиваване на толкова тъжната и прекрасна Земя". "Има..
Антикорупционният фонд ( АКФ) излезе с ново разследване , в което разкрива "скандални назначения на политически свързани лица в "Булгартрансгаз"...
Писателят и журналист Димитър Шумналиев гостува в "Артефир" със своята "Поема за бохема" – роман в минало несвършващо време. Ежедневните спектакли,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg