Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Васил Видински (ВБВ): Свобода, търпение и грижа

Снимка: Wikipedia

Миниатюрно самоподчинение

Във фината електрическа крушка има
бледи и дълги животни,
които пренасят бавно магнезий
в крайниците и телцата си:
трудят се неуморно, трупат, гълтат, потят се и накрая
мигновено изгарят.

Огромни купчини складов магнезий,
пепелно дихание от бивши животни,
обгорелият стъклен прашец:
това е, което остава от нас.

Но още по-миниатюрни – дори детски – страдания
се съдържат в интегралните схеми и процесорите.

Непрекъснато се удивлявам колко нюансирана,
безупречна и красива е станала експлоатацията.
Из ":беше"

Каква е природата на трилогията "Е:то", "Ще:" и ":беше"? Първият подобен проект в българската литература, реализиран в продължение на 22 години. С Васил Видински (BБB) разговаряме за това как литературата може да бъде лаборатория, в която се раждат и съхраняват идеи.

"И така, след настоящето и бъдещето, сега най-сетне се разгръща и миналото. ":беше" е изходна книга. Тя разказва за прехода и за неравната борба със себе си, в която се преплитат социалното (понякога политическо), индивидуалното (понякога личностно) и природното (понякога културно).

В книгата се срещат и особени, и обикновени животни; разказва се за миналото на космонавтиката; описва се двойствеността на веществото и обществото; критикува се и се възхвалява природата; пътешества се из Банат, Трансилвания, Подолието и Унгарската пуста; изследват се предтечите на модернизма в изкуството; и се обсъжда, разбира се, дали има живот след смъртта. В крайна сметка миналото не е единствено история, територия или порьозна памет, то е също така двигател и съзидател."
Чуйте повече за книгата и трилогията в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05