Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Националният етнографски музей представя изложбата "Да вържем мартеница...“

Снимка: Теодора Михова

На вчерашния 28 февруари беше открита изложбата “Да вържем мартеница…“ Тя е подредена в Националния етнографски музей, която представя колекция от мартеници, събирани през периода 1959–1968 г. за целите на изследователско проучване. Тогава по инициатива на Лозинка Йорданова, ръководител на първата в България Школа по етнография и фолклор (1962) в Националния дворец на децата, се организира събиране на мартеници от селища в цялата страна.

Експозицията в Националния етнографски музей може да бъде посетена до 12.03.2023 г.


С какво тази изложба е по-различна?
“Изложбата, която открихме, ще бъде изложена до 12 март. Тя е тематична и е в контекста на този прекрасен български обичай. Тя показва мартеницата в едно отдалечено от нас време. Сбирката, която е изложена, е събирана от 1959 до към 1968 г. от г-жа Лозинка Йорданова, която е председател на Национално етно-педагогическо сдружение към Национален дворец на децата“, каза за БНР д-р Стела Ненова, куратор на изложбата.
“Идеята за тази сбирка е била да се съберат мартеници от територията на цялата страна, които да послужат като емпиричен материал за изследване на самата мартеница. Мартеницата има много хубаво предназначение, което се е изгубило във времето, мартеница се е връзвала на всичко живо в дома. Слагала се е и над вратата, на буталото за масло, на часовника и на всичкия нематериален свят, който заобикаля българина и това е много видимо в тази сбирка, защото, когато тези хора са изпращали совите мартеници, те са давали това предназначение – за какво служи тази мартеница и на кого се слага“, разказва още тя в ефира на “Нашият ден“.


Проф. Албена Георгиева е експертът от българска страна, участвал в изготвянето на досието по вписване на съвместната кандидатура на Мартеницата в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

“Зад това вписване стои един много дълъг процес на работа. Най-напред правихме две срещи в Румъния, инициативата за вписването – международното вписване на тази кандидатура тръгна от Румъния. Те ни поканиха на среща, най-напред през юни 2013 г., след това през ноември 2013 г. Освен Румъния и България участваха Молдова и Северна Македония – получи се много хубав екип. Бяха поканени Гърция и Сърбия, където също има мартеници, но те не си потвърдиха участието. Останахме само четирите държави“, споделя тя в ефира на “Нашият ден“.

“Уточнихме параметрите и кой какво ще издирва, защото изискванията са много сложни изискванията на документите са вписване в ЮНЕСКО. През декември месец 2017 г. беше вписана мартеницата“, посочва още тя.

“Добре е да се знае, че закичвайки се с мартеница, особено когато е дадена от любим човек, носим едно пожелание за здраве, обновление, за хубава година, за плодородие, късмет и щастие. Мартеницата много здраво ни свързва с хората, които обичаме и това е начин да им покажем внимание“, казва още проф. Георгиева.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Гл. ас. д-р Иглика Мишкова, обясни каква е мисията на музея, директно от работилницата на Националния етнографски музей.

“Може би това е празникът, който ни описва най-силно и сякаш носи най-прекрасен заряд. Мисията на музея е да бъде преди всичко музей на хората, който свързва общностите, където и да живеят те.

Следващата експозиция, която може да се види е посветена на 130-годишнината от създаването на Народния музей. Това е изложба, която, от една страна, ще ни въведе в различни исторически периоди, от друга, ще запознае публиката с хората, които са работили в музея“, разказа тя в “Нашият ден“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 

“Съхраняваме народописан архив, който съдържа артефакти от началото на миналия век, още при създаването на Етнографския музей. В момента сме и в залите на образователния център, в голяма степен се опитваме да намираме формите и начините за запознаване от най-малките до малко по-големите посетители с наследеството и с традиционната ни култура“, казва в ефира на “Нашият ден“ проф. д-р Владимир Пенчев, директор на ИЕФЕМ – БАН.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 

Снимки:www.bas.bg, Теодора Михова 
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мими Шишкова: Отговорността е в нашите ръце

Защо в света на социалните мрежи "автентичните човешки гласове са все по-важни", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мими Шишкова , носителка на наградата на БХК "Човек на годината" в новата им за 2024 категория "Дигитален будител". На 24 септември 2024 г-н Бойко Борисов казва: "Промяната" ни отдалечи с хиляди километри от Шенген и от..

публикувано на 14.12.24 в 09:10
Меги Попова, Надежда Московска, Виктория Драганова, Венцеслава Кожухарова (от ляво надясно)

Всеки преход ли е труден

Преход между различни форми на управление, икономически системи, концепции за света, източници на енергия. Какво губим и какво печелим в процеса на преминаването? Всеки преход ли е труден и може ли да бъде справедлив?  Разговор в "Гласът на времето" с Венцеслава Кожухарова от екип "Климат и енергия" към Екологично сдружение "За Земята",..

публикувано на 14.12.24 в 08:00
адв. Елка Пороминска  (вдясно) и Анелия Торошанова

Разпореждане с имот или имущество – видове завещания

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, отговаря в  ефир на слушателски въпроси. Георги Станоев, Горна Оряховица: Може ли обещание за дарение или прехвърляне на имот, направено пред близки, да има сила след смъртта на родителя..

публикувано на 13.12.24 в 15:00
доц. д-р Цвета Маркова

На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация

На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация – отказ и отнемане на отдаденото разрешение.  Гост в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида" е доц. д-р Цвета Маркова , първия председател на държавната комисия по сигурността на информацията. Тя е създала от самото начало цялата институция и устройствен правилник за..

публикувано на 13.12.24 в 12:45