“Нерядко има натяквания, че сме получили свободата си даром, а това не е така. И освобождението на Гърция, и освобождението на Сърбия става след неуспешни въстания и с намеса на великите и с военната сила на Русия, която като най-близката до региона велика сила, има и своите стратегически интереси. Опълчението и участието на българите във войната обаче не бива да се подценява."
Това каза пред БНР историкът Пламен Павлов.
По думите му българското участие сумарно във война е не по-малко от 25-30 хил. души. Отделно от това снабдяването на армията с храна и медицинските грижи много често лягат върху българските общини:
“Духът на нашите прадеди е бил изключително висок. Участието на българите във войната не бива да се подценява, а това не рядко минава на втори план, което е най-малкото необективно."
“Участието на руската армия не бива да се игнорира, но не бива да забравяме, че това е армията на Руската империя, която е многонационална. Затова тези патерналистични претенции от съвременна Москва, че ние не сме достатъчно благодарни, не са основателни“, посочва още той.
Той заявява също, че трябва да сме благодарни на съдбата за това, интересите на българите поне за момент съвпадат с интересите на една от великите сили – Русия, която се стреми преди всичко да върне своето надмощие в Черноморския басейн и влиянието си на Балканите.
“Когато се проваля Цариградската посланическа конференция, тъй като от начало е направен опит българският въпрос да бъде решен по мирен път, свиква се Цариградската посланическа конференция в края на 1876 г., след като вълна от протести залива целия цивилизован свят заради т.нар. “български ужаси“. Цивилизованият свят няма как вече да игнорира българската освободителна кауза, която е била по-слабо известна от гръцката и сръбската“, разказва още историкът в ефира на “Нашият ден“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
“Санстефанският договор не е първият, месец преди Сан Стефано, тогава 19 януари 1978 г. се подписват “Основи на мира“ между оторизирани руски и османски представители, без които няма свърши войната. Това е руското условие за примирие."
Това каза в интервю за БНР историкът Петко Петков, преподавател във ВТУ, директно от връх Свети Никола.
“Още на 19 януари в Одрин се казва, че ще бъде създадено Княжество България върху всички земи, населени с българи. Това обаче звучи много общо, затова са уточнени пределите на решенията на Цариградската конференция от 1876 г., в която всички велики сили признават по-голямата част от българските земи“, казва още той в ефира на “Нашият ден“ и допълва:
“Цяла Македония, цялата област – Варненско и Шуменско, дори Централните Родопи – не са освободени от руските войски, което не е маловажна подробност, която вероятно много от хората не знаят. Това е един апостроф към този апотеоз и екзалтация, с която се приема Санстефанският мирен договор. Договорът не създава държава, а предвижда нейното създаване.
Българското княжество се създава в Търново по решенията на окончателния мирен договор – Берлинския. Държавата започва да функционира като самостоятелна институция едва през първата половина на 1879 г“, казва още той пред БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Запис от Златния фонд на БНР с Константина Корчева, правнучка на знаменосеца на Самарското знаме – Никола Корчев.
Чуйте в звуковия файл.
В един запис от 29 ноември 1950 г. от Златния фонд на БНР на Кръстьо Попов Янков, опълченец от Четвърта дружина, може да се чуе какво разказва опълченецът за святата клетва, която българите опълченци са дали пред Самарското знаме. В съхранения фрагмент той разказва още и за боевете при Стара Загора, Шейново и Шипка.
Чуйте записа в звуковия файл.
Днес в "Мигранти с таланти" ви представяме една впечатляваща дама и жена с излъчване на борец - афганистанката Сара Фаизи. Родена е в Кабул през 1988 г., в модерно мислещо, светско семейство, в което всички деца, независимо от пола, са образовани и работещи. Сара завършва университет и започва работа в частна банка. През 2014 г. ситуацията в..
Хлябът заема специално място в живота на българина, а думите "Никой не е по-голям от хляба" красноречиво говорят за неговата важност през вековете. В българската традиция обредните хлябове играят съществена роля, съпътствайки важни празници и обреди като Коледа, Гергьовден, Великден, както и житейски събития като оран и сеитба . Да омесим..
В рубриката "Разговорът" имахме удоволствието да беседваме със Стоян Терзиев – журналист от Радио Пловдив, поет, автор на пет поетични книги и носител на редица лирически награди, сред които престижната награда "Орфей" за цялостно представяне на едноименния поетически фестивал през 2021 г. Освен това Терзиев е автор на разкази, публикувани в..
В предаването "Нашият ден" Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа за нестандартната идея, вдъхновила създаването на конкурс за "тъп разказ". Според нея целта е да се предизвикат авторите да излязат от зоната си на комфорт и да създадат нещо, което едновременно да ги затрудни и заинтригува читателите...
В рубриката "Темите на деня" разговаряхме с Милена Статева , доктор по психология и социален психолог, която ни разказа за един иновативен метод за изследване на потиснатите социални смисли – матрицата за социално сънуване . Методът е разработен през 1980-те години от британския изследовател Гордън Лоурънс. Той се основава на разбирането, че..
В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов , поет, писател, драматург и значима фигура..
Какво ни донесе 2024 година в културен план – размисъл в "Нашият ден" с Димитър Стоянович . В началото на разговора насочваме внимание към новия..
Българският културен институт в Берлин (БКИ-Берлин), НУИИ "Илия Петров" - София и галерия "Дебют" представят експозиция от икони и живопис на Станимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg