Видеографът и любител режисьор от Търговище Кольо Колев е запленен от заснемамането и пресъздаването на исторически възстановки от българското минало вече десет години. Следи отблизо дейността на т.нар. „реконструкторски клубове“, иначе казано клубовете, които се занимават с организация и представяне пред публика на подобен тип възстановки.
Много от тях са обединени в мрежата на Национално дружество „Традиция“ – доброволна неполитическа организация с културно-просветна насоченост, която има регионални общности в над 40 български града.
За Кольо Колев интересът към историческите възстановки тръгва от различни изяви на реконструкторския клуб в родния му град Търговище и с годините се задълбочава и развива.
Сред авторските му проекти, посветени на тази тема са документалният филм „Духът на миналото“ (2021 г), както и кратката документална форма „Елегия за свободата“, пресъздаваща картината на национално-освободителните, отличена с награда на фестивала за късометражно кино в Кан.
Кольо Колев разказва в ефира на “Нашият ден“ за емоцията да улавяш мигове оживяла история с камера:
„Като се замисля, всичко започна през 2012-2013 година на връх Шипка, на ежегодните шипченски възстановки, които се случват там в края на м. август“, припомня си началото той.
Колев отива на събитието не с намерение да го отразява, а защото иска да прави документален филм за строителя на паметника на Шипка - Пеньо Атанасов – Бомбето, който е родом от търговищкия край.
„Когато отидох обаче на върха и започна възстановката, последното за което си мислех беше филмът за Пеньо Бомбето, защото пред мен цялата история и всичко оживя“, споделя той.
След първата възстановка, на която присъства, Кольо Колев се замисля как подобни събития могат да бъдат заснемани извън репортажния начин на отразяване, за да остават като документални свидетелства за оживяла история.
По думите му “тези възстановки са най-директния начин да се преподава историята. Те са изцяло базирани на исторически факти, документи, стратегии за водене на съответните битки. Самите атаки, демонстрирани пред публиката, са копие на реалните бойни действия, макар и в много по-умален мащаб“.
Все още си спомня емоцията около заснемането на една от първите възстановки, представящи Освобождението на Велики Преслав, която в последствие се превръща в традиционно за отбелязването на Националния празник събитие в града:
„Не съм сигурен дали тогава се провеждаше за първи или за втори път това събитие, което и тази година ще бъде на площада във Велики Преслав. Тогава бях просто един много запален по възстановки човек, който носеше туристическа камера в ръката си. И си спомням, че закъснявах за възстановката и тичах през публиката - през глави, през крака, опитвайки се да хвана някакви кадри...“.
Смелост да сглоби заснетия материал обаче Колев събира едва няколко месеца. Видеото пък набира изключителна популярност и се превръща в нещо като емблематичен трейлър на събитието за няколко години напред.
Емоциите, които могат да бъдат запечатани на подобни събития показват колко въздействащи са и за публика, и за участници те.
„Самите реконструктури, когато опознаят героя, който представят, когато почувстват цялата му енергия и историята зад конкретната възстановка, се преобразяват. В момента, в който облекат носиите и униформите, те стават съвсем други хора и влизат в амплоато на героя си. Тази емоция не остава безразлична за публиката отсреща“, казва той.
И допълва, че е важно историята да бъде преживявана от хората днес, а не да остава запечатана като фактология върху лист хартия. „Историята е много повече от това. Историята е урок на първо място. Тя е минало, от което да се получим и да почерпим вдъхновение. Нещо, което да ни тласне напред, а не да ни накара да живеем назад. Историята винаги е имала силата да бъде кръговрат. Тя ще се завърти и ще се случи отново. И когато това събитие се повтори отново в живота ни, ще е хубаво ако носим уроците на своите деди, за да можем да надскочим ситуацията, и времето, и себе си понякога дори.
За документалния си филм „Духът на миналото“ споделя, че е имал пълната свобода да избере подхода на пресъздаване и нишката, обединяваща сюжетите на отделните исторически възстановки в него.
„Той е заснет по време на Националния събор на НТ „Традиция“, който се провежда във Велики Преслав в късното лято на август месец. Искахме с организаторите и най-вече с двете главни действащи лица във видеото - Станислава и Теодора да покажем как изглежда един такъв събор през очите на хората от „другия свят“, които не са част от реконструкторите и не ходят редовно на възстановки. Как две момичета от този, да го наречем „модерен“ свят, попадат на такова място и за тях всичко се променя. Как те влизат в епохата и ситуациите и продължават да носят спомена за всичко това, когато се събудят“, споделя още той.
Според него хората, които оживяват историята чрез реконструкции на събития от различни епохи, са важна част от националното ни богатство в момента:
„На тях им коства дни, месеци, понякога дори и цяла година организацията на дадено събитие. Но не горят в пълния си плам и това е вдъхновяващо, защото виждаме цялата отдаденост, която влагат. Надявам се повече хора, както и общини да им протягат ръка“.
Режисьорът от Търговище призова тези, които още не са избрали как да посрещнат днешния Национален празник, да заповядат на централния площад в гр. Велики Преслав, където в 13:30 часа на 3 март 2023 година историята ще оживее пред публиката в поредната историческа възстановка.
Снимки: БНР, личен архив
Пълното интервю може да чуете в звуковия файл.
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на великите ни предци, които са се борили за свободата на родината. 3 март в Калофер – традиция, история и бъдеще Нашето мобилно студио посети Националния музей "Христо Ботев" в Калофер,..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg