Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Непредвидимият живот на думите

проф. Андреана Ефтимова (вляво) и Михайлина Павлова
Снимка: Николета Атанасова

В "Мрежата" гостува  проф. Андреана Ефтимова от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Тя води лекционни курсове по медиен език и стилове на писането, култура на писането и стилове в общуването в интернет, невербална комуникация и психолингвистика. Автор е на много монографии. Формалният повод тя да гостува е преиздаването на учебника ѝ "Медиен език и стил: теория и съвременни практики". Той е изключително полезен за студентите в специалността "Журналистика", "Връзки с обществеността", "Книгоиздаване".

Има ли научен интерес към думите патриотизъм и национализъм?

Думите патриотизъм и национализъм могат да имат различни конотации, както се използва този термин в стилистиката, т.е. тези думи биха могли да означават за много и различни групи от нашето общество нещо добро, за други – не толкова добро, така че това е научният, стилистичният аспект от проблема. Те се превръщат в думи с така наречената "дифузна семантика", т.е. в тези думи могат да бъдат влагани много значения, така както се случи с думата демокрация, ако помните. Особено в началото на прехода за едни хора това означаваше пълен хаос и безхаберие, за други означаваше – свобода, надежда и поглед към бъдещето. 

"Често животът на думите е непредвидим и често с тях се случват неща, които колкото и да желаем те да бъдат наситени с добро значение, с положителни конотации, невинаги се случва, защото това зависи и от процесите, които протичат в обществото. Ролята на медиите е огромна в този смисъл, както и ролята на политиката и на политическия език, който се медиатизира все повече, т.е. ние научаваме за нещата, които се случват в политиката чрез медиите и цялата тази верига изменя значението на немалко думи в българския език. Така че нормално е и думите патриотизъм и национализъм да преминат през такива динамични промени. Не съм правила изследване, за да установим как в съзнанието на съвременния българин присъстват тези думи. Тези изследвания са специфично психолингвистични, а и когнитивната лингвистика се занимава с  тези проблеми и би било много любопитно да се излезе с подобни резултати."

В света на кухите думи

"Тези кухи думи са кухи заради употребата, която ние им осигуряваме. Колкото повече се злоупотребява с тях, толкова повече те се изпразват от съдържание и това е известно. И винаги на мястото на тези клишета, на тези кухи думи, идва някаква нова дума, ако сте забелязали, нов термин, който много често е с чуждоезиков произход, тъй като преклонението на българина към по-престижни и чужди езици все още съществува и много често хората, за да създадат престиж на дадено понятие, използват чужди думи за означаването му."

Чуждоезиковото нашествие като фобия

"За мен винаги е била необяснима фобията от чуждоезиково нашествие особено в езика, за някакво замърсяване на езика. Рисуват се някакви апокалиптични картини за съсипването на българския език и неговото изчезване от лицето на земята. Това, разбира се, не може да се случи, а чуждите думи винаги са били един от начините езикът да бъде обогатяван."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Николета Атанасова, БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимир Колев и Иво Хараламбов

Новият живот на белия боб

Красимир Колев завършва кулинарно училище в Добрич, а след това икономическа специалност във Варна. Страстта да експериментира в кухнята обаче не го напуска през годините. Така се раждат рецептите за хумуси от бял боб, а впоследствие се появяват и авторски рецепти за сладка и разядки. Най-голямото предизвикателство в досега изминатия път се..

публикувано на 09.07.25 в 14:06

Федерацията на здравните синдикати към КНСБ заплаши с национална стачка

Федерацията на здравните синдикати към КНСБ заплаши с национални  ефективни стачни действия – кои са спорните моменти в колективния трудов договор в Lege Artis коментира д-р Валентин Димитров , представител на Асоциацията на университетските болници. Протест ще има, ако шефовете на болници не подпишат колективен трудов договор за отрасъл..

публикувано на 09.07.25 в 13:48

СБАЛАГ "Майчин дом" вече разполага със сектор за кенгуру-грижа

Днес се състоя официално откриване на сектор за кенгуру-грижа към Интензивно отделение на клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом". В кенгуру-сектора родители на недоносените деца под лекарски и акушерски контрол ще бъдат обучавани в специфичните грижи, изискващи отглеждането на децата с ниско тегло и/или висок риск. Семействата ще..

публикувано на 09.07.25 в 13:31

Има политическа воля за промени в Наредба № 1 от 2015-а за провеждане на специализации

Специализанти по медицина и представители на здравните власти поставиха начало на преговорите за решаване на проблемите в сектор здравеопазване – какви са акцентите от първата проведена разказва в Lege Artis Кристиян Райчев , председател на Асоциацията на студентите по медицина в България за София и част от инициативния комитет "Бъдеще в..

публикувано на 09.07.25 в 12:50

МЗ предлага несъгласието за донорство да се изразява с декларация

Несъгласието за даряване на органи, тъкани и клетки да се изразява в декларация, вместо в здравноосигурителната книжка, предвижда проект за промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването за едномесечно обществено обсъждане – коментар в Lege Artis на адвоката по медицинско..

публикувано на 09.07.25 в 12:10