В "Мрежата" гостува проф. Андреана Ефтимова от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Тя води лекционни курсове по медиен език и стилове на писането, култура на писането и стилове в общуването в интернет, невербална комуникация и психолингвистика. Автор е на много монографии. Формалният повод тя да гостува е преиздаването на учебника ѝ "Медиен език и стил: теория и съвременни практики". Той е изключително полезен за студентите в специалността "Журналистика", "Връзки с обществеността", "Книгоиздаване".
Има ли научен интерес към думите патриотизъм и национализъм?
Думите патриотизъм и национализъм могат да имат различни конотации, както се използва този термин в стилистиката, т.е. тези думи биха могли да означават за много и различни групи от нашето общество нещо добро, за други – не толкова добро, така че това е научният, стилистичният аспект от проблема. Те се превръщат в думи с така наречената "дифузна семантика", т.е. в тези думи могат да бъдат влагани много значения, така както се случи с думата демокрация, ако помните. Особено в началото на прехода за едни хора това означаваше пълен хаос и безхаберие, за други означаваше – свобода, надежда и поглед към бъдещето.
"Често животът на думите е непредвидим и често с тях се случват неща, които колкото и да желаем те да бъдат наситени с добро значение, с положителни конотации, невинаги се случва, защото това зависи и от процесите, които протичат в обществото. Ролята на медиите е огромна в този смисъл, както и ролята на политиката и на политическия език, който се медиатизира все повече, т.е. ние научаваме за нещата, които се случват в политиката чрез медиите и цялата тази верига изменя значението на немалко думи в българския език. Така че нормално е и думите патриотизъм и национализъм да преминат през такива динамични промени. Не съм правила изследване, за да установим как в съзнанието на съвременния българин присъстват тези думи. Тези изследвания са специфично психолингвистични, а и когнитивната лингвистика се занимава с тези проблеми и би било много любопитно да се излезе с подобни резултати."
В света на кухите думи
"Тези кухи думи са кухи заради употребата, която ние им осигуряваме. Колкото повече се злоупотребява с тях, толкова повече те се изпразват от съдържание и това е известно. И винаги на мястото на тези клишета, на тези кухи думи, идва някаква нова дума, ако сте забелязали, нов термин, който много често е с чуждоезиков произход, тъй като преклонението на българина към по-престижни и чужди езици все още съществува и много често хората, за да създадат престиж на дадено понятие, използват чужди думи за означаването му."
Чуждоезиковото нашествие като фобия
"За мен винаги е била необяснима фобията от чуждоезиково нашествие особено в езика, за някакво замърсяване на езика. Рисуват се някакви апокалиптични картини за съсипването на българския език и неговото изчезване от лицето на земята. Това, разбира се, не може да се случи, а чуждите думи винаги са били един от начините езикът да бъде обогатяван."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Николета Атанасова, БНР
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. "Това, което се случва във Варна, е в контекста на всичко, което се случва в тази държава, която като че все повече се движи към установяване на някаква триумвиратна и всъщност еднолична власт и в..
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни казва Докладът на ЕК за върховенството на правото в България , коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Стоев , икономист, автор на платформата..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Симеон Симеонов, София : Пенсионер съм, на 65 години. Мой съсед предизвика умишлено инцидент, като заведе дело срещу мен, твърдейки, че съм го набил. Районният съд отсъди в негова полза, а аз обжалвах пред Окръжен съд. И двете..
Ще бъдат ли защитени интересите на гражданите с приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица? Какви са ? Коментар в юридическото предаване на програма "Христо Ботев" "Законът и Темида" прави консултантът д-р Деян Драгиев – адвокат, член на Софийска адвокатска колегия, с практика в сферата на търговското право, гражданския процес и..
История, памет и един разказ за научените и пропуснати уроци 30 години след едно от най-мрачните събития в новата европейска история – трагедията в Сребреница от юли 1995 година, случила се по време на Босненската война в контекста на разпадането Югославия. В Международния ден за възпоменание на жертвите на геноцида в Сребреница от 1995..
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни..
Какво се случва с кмета на Варна и България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна...
Колко видимо може да бъде невидимото и възможно ли е да имаме очи и сетива за него? На 13 юли от 19.00 часа в Габровския драматичен театър "Рачо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg