В "Мрежата" гостува проф. Андреана Ефтимова от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Тя води лекционни курсове по медиен език и стилове на писането, култура на писането и стилове в общуването в интернет, невербална комуникация и психолингвистика. Автор е на много монографии. Формалният повод тя да гостува е преиздаването на учебника ѝ "Медиен език и стил: теория и съвременни практики". Той е изключително полезен за студентите в специалността "Журналистика", "Връзки с обществеността", "Книгоиздаване".
Има ли научен интерес към думите патриотизъм и национализъм?
Думите патриотизъм и национализъм могат да имат различни конотации, както се използва този термин в стилистиката, т.е. тези думи биха могли да означават за много и различни групи от нашето общество нещо добро, за други – не толкова добро, така че това е научният, стилистичният аспект от проблема. Те се превръщат в думи с така наречената "дифузна семантика", т.е. в тези думи могат да бъдат влагани много значения, така както се случи с думата демокрация, ако помните. Особено в началото на прехода за едни хора това означаваше пълен хаос и безхаберие, за други означаваше – свобода, надежда и поглед към бъдещето.
"Често животът на думите е непредвидим и често с тях се случват неща, които колкото и да желаем те да бъдат наситени с добро значение, с положителни конотации, невинаги се случва, защото това зависи и от процесите, които протичат в обществото. Ролята на медиите е огромна в този смисъл, както и ролята на политиката и на политическия език, който се медиатизира все повече, т.е. ние научаваме за нещата, които се случват в политиката чрез медиите и цялата тази верига изменя значението на немалко думи в българския език. Така че нормално е и думите патриотизъм и национализъм да преминат през такива динамични промени. Не съм правила изследване, за да установим как в съзнанието на съвременния българин присъстват тези думи. Тези изследвания са специфично психолингвистични, а и когнитивната лингвистика се занимава с тези проблеми и би било много любопитно да се излезе с подобни резултати."
В света на кухите думи
"Тези кухи думи са кухи заради употребата, която ние им осигуряваме. Колкото повече се злоупотребява с тях, толкова повече те се изпразват от съдържание и това е известно. И винаги на мястото на тези клишета, на тези кухи думи, идва някаква нова дума, ако сте забелязали, нов термин, който много често е с чуждоезиков произход, тъй като преклонението на българина към по-престижни и чужди езици все още съществува и много често хората, за да създадат престиж на дадено понятие, използват чужди думи за означаването му."
Чуждоезиковото нашествие като фобия
"За мен винаги е била необяснима фобията от чуждоезиково нашествие особено в езика, за някакво замърсяване на езика. Рисуват се някакви апокалиптични картини за съсипването на българския език и неговото изчезване от лицето на земята. Това, разбира се, не може да се случи, а чуждите думи винаги са били един от начините езикът да бъде обогатяван."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Николета Атанасова, БНР
През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..
Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..
В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..
За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg