В "Мрежата" гостува проф. Андреана Ефтимова от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Тя води лекционни курсове по медиен език и стилове на писането, култура на писането и стилове в общуването в интернет, невербална комуникация и психолингвистика. Автор е на много монографии. Формалният повод тя да гостува е преиздаването на учебника ѝ "Медиен език и стил: теория и съвременни практики". Той е изключително полезен за студентите в специалността "Журналистика", "Връзки с обществеността", "Книгоиздаване".
Има ли научен интерес към думите патриотизъм и национализъм?
Думите патриотизъм и национализъм могат да имат различни конотации, както се използва този термин в стилистиката, т.е. тези думи биха могли да означават за много и различни групи от нашето общество нещо добро, за други – не толкова добро, така че това е научният, стилистичният аспект от проблема. Те се превръщат в думи с така наречената "дифузна семантика", т.е. в тези думи могат да бъдат влагани много значения, така както се случи с думата демокрация, ако помните. Особено в началото на прехода за едни хора това означаваше пълен хаос и безхаберие, за други означаваше – свобода, надежда и поглед към бъдещето.
"Често животът на думите е непредвидим и често с тях се случват неща, които колкото и да желаем те да бъдат наситени с добро значение, с положителни конотации, невинаги се случва, защото това зависи и от процесите, които протичат в обществото. Ролята на медиите е огромна в този смисъл, както и ролята на политиката и на политическия език, който се медиатизира все повече, т.е. ние научаваме за нещата, които се случват в политиката чрез медиите и цялата тази верига изменя значението на немалко думи в българския език. Така че нормално е и думите патриотизъм и национализъм да преминат през такива динамични промени. Не съм правила изследване, за да установим как в съзнанието на съвременния българин присъстват тези думи. Тези изследвания са специфично психолингвистични, а и когнитивната лингвистика се занимава с тези проблеми и би било много любопитно да се излезе с подобни резултати."
В света на кухите думи
"Тези кухи думи са кухи заради употребата, която ние им осигуряваме. Колкото повече се злоупотребява с тях, толкова повече те се изпразват от съдържание и това е известно. И винаги на мястото на тези клишета, на тези кухи думи, идва някаква нова дума, ако сте забелязали, нов термин, който много често е с чуждоезиков произход, тъй като преклонението на българина към по-престижни и чужди езици все още съществува и много често хората, за да създадат престиж на дадено понятие,
