Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Непредвидимият живот на думите

проф. Андреана Ефтимова (вляво) и Михайлина Павлова
Снимка: Николета Атанасова

В "Мрежата" гостува  проф. Андреана Ефтимова от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Тя води лекционни курсове по медиен език и стилове на писането, култура на писането и стилове в общуването в интернет, невербална комуникация и психолингвистика. Автор е на много монографии. Формалният повод тя да гостува е преиздаването на учебника ѝ "Медиен език и стил: теория и съвременни практики". Той е изключително полезен за студентите в специалността "Журналистика", "Връзки с обществеността", "Книгоиздаване".

Има ли научен интерес към думите патриотизъм и национализъм?

Думите патриотизъм и национализъм могат да имат различни конотации, както се използва този термин в стилистиката, т.е. тези думи биха могли да означават за много и различни групи от нашето общество нещо добро, за други – не толкова добро, така че това е научният, стилистичният аспект от проблема. Те се превръщат в думи с така наречената "дифузна семантика", т.е. в тези думи могат да бъдат влагани много значения, така както се случи с думата демокрация, ако помните. Особено в началото на прехода за едни хора това означаваше пълен хаос и безхаберие, за други означаваше – свобода, надежда и поглед към бъдещето. 

"Често животът на думите е непредвидим и често с тях се случват неща, които колкото и да желаем те да бъдат наситени с добро значение, с положителни конотации, невинаги се случва, защото това зависи и от процесите, които протичат в обществото. Ролята на медиите е огромна в този смисъл, както и ролята на политиката и на политическия език, който се медиатизира все повече, т.е. ние научаваме за нещата, които се случват в политиката чрез медиите и цялата тази верига изменя значението на немалко думи в българския език. Така че нормално е и думите патриотизъм и национализъм да преминат през такива динамични промени. Не съм правила изследване, за да установим как в съзнанието на съвременния българин присъстват тези думи. Тези изследвания са специфично психолингвистични, а и когнитивната лингвистика се занимава с  тези проблеми и би било много любопитно да се излезе с подобни резултати."

В света на кухите думи

"Тези кухи думи са кухи заради употребата, която ние им осигуряваме. Колкото повече се злоупотребява с тях, толкова повече те се изпразват от съдържание и това е известно. И винаги на мястото на тези клишета, на тези кухи думи, идва някаква нова дума, ако сте забелязали, нов термин, който много често е с чуждоезиков произход, тъй като преклонението на българина към по-престижни и чужди езици все още съществува и много често хората, за да създадат престиж на дадено понятие, използват чужди думи за означаването му."

Чуждоезиковото нашествие като фобия

"За мен винаги е била необяснима фобията от чуждоезиково нашествие особено в езика, за някакво замърсяване на езика. Рисуват се някакви апокалиптични картини за съсипването на българския език и неговото изчезване от лицето на земята. Това, разбира се, не може да се случи, а чуждите думи винаги са били един от начините езикът да бъде обогатяван."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Николета Атанасова, БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Гилев

Димитър Гилев: "Миналото има контрол над бъдещето само ако живее в настоящето."

Един ден след 3 март  – кои уроци от историята на България би следвало да си припомняме всеки ден? "Terra Култура" среща своите слушатели с   един отдаден учител по история в Средно училище "Д-р Петър Берон" в Свиленград. Димитър Гилев е  личност, за която образованието е мисия, а историята е "точна наука" и призвание.  Гилев вярва, че и деца,..

публикувано на 04.03.24 в 11:30
Фрагмент от картината

3 март – 146 години и ден по-късно

Архивите са живи. На територията на “Terra Култура“ поглеждаме към 3 март постфактум: 146 години и ден по-късно със звукова памет. В запис, съхранен в Архивния фонд на БНР, слушаме гласа на Константина Корчева – правнучка на знаменосеца Никола Корчев. Корчева говори през 1994 година, за 25-годишнината от Шипченската епопея, отбелязана през..

публикувано на 04.03.24 в 11:07

Извън границите, но в сърцето: Среща с учениците от българското училище в Страсбург

С песни, изпълнени на перфектен български език, децата от българското училище "Христо Ботев" в град Страсбург посрещнаха с радост и топлина учениците от пловдивската езикова гимназия „Иван Вазов“. Тази емоционална и мила среща беше нещо, което всички ние, гостите от България, ще ги запомним. Срещата с малките българчета зад граница ни накара да се..

публикувано на 04.03.24 в 10:19

Бижута, вдъхновени от фентъзи герои

В сферата на бижутерията и приложните изкуства Десислава Костова изработва ръчно по иновативен, фантастичен и вдъхновяващ начин своите творения. Чрез различни материали като сребро и естествени камъни тя създава бижута, които чрез своя дизайн напомнят на героите от света на автори като Толкин, Джоан Роулинг и Диана Габалдон. Техниката и визията..

обновено на 04.03.24 в 10:11
проф. Иванка Мавродиева

Времето на политическото фастфуд красноречие

Езикът на културата или културата на езика, или в чий скут сме седнали? Защо се задълбочи цинизмът в езика на политиците? Как се появи арогантността и къде изчезна парламентарното красноречие? И защо се стопи богатството на мисли, което раждаше богатството на думи? Какви послания ретранслират медиите днес? Разговор в "Мрежата" с проф. Иванка..

публикувано на 04.03.24 в 09:00