Усещането за еврейска улица в България

В топографията на всеки един по-голям български град съществува еврейска махала или улица. В Дупница, например, към ХХ век евреите са живели по бреговете на река Джерман и махалата се нарича "Яхуди махала". В Ямбол еврейската махала се нарича "Малката Палестина", а в Шумен още преди Освобождението тя е кръстена "Ел корте джо гранде" и евреите са поискали отделянето ѝ със стена. А в Кюстендил към 1890 година общината разширява улица "Еврейска" до Синагогата.

На мястото на старата софийска еврейска махала към Освобождението – "Агада", в Музея на София на 9 март се открива изложбата "Еврейската улица – реконструкция". Тя показва едно от най-ранните свидетелства за еврейско присъствие по българските земи – мраморно блокче от античния град Улпия Ескус, което се отнася към II век. Но тя се концентрира най-вече около годините от Освобождението насам и показва ясно формирането на еврейските общини във всеки един български град, казва Ваня Гезенко от Агенция "Архиви". 

Целта е да се пресъздаде усещането за еврейска улица, такава, каквато е била към 1879-1880 година, като показва и предмети от религията и бита на евреите, съхранени в българските музеи, архиви и библиотеки. 

Изложбата навлиза в еврейската улица с помощта на новите технологии. Редуцираните повече от 400 събрани снимки са разделени на няколко основни теми, като появата на евреите по българските земи и еврейските общности, синагогата – духовен център на общността, традиции, празници и занаяти в еврейските семейства, еврейската улица с различен облик в българския град.

 Чуйте повече за изложбата в звуковия файл.

Снимки –  Агенция "Архиви"