В топографията на всеки един по-голям български град съществува еврейска махала или улица. В Дупница, например, към ХХ век евреите са живели по бреговете на река Джерман и махалата се нарича "Яхуди махала". В Ямбол еврейската махала се нарича "Малката Палестина", а в Шумен още преди Освобождението тя е кръстена "Ел корте джо гранде" и евреите са поискали отделянето ѝ със стена. А в Кюстендил към 1890 година общината разширява улица "Еврейска" до Синагогата.
На мястото на старата софийска еврейска махала към Освобождението – "Агада", в Музея на София на 9 март се открива изложбата "Еврейската улица – реконструкция". Тя показва едно от най-ранните свидетелства за еврейско присъствие по българските земи – мраморно блокче от античния град Улпия Ескус, което се отнася към II век. Но тя се концентрира най-вече около годините от Освобождението насам и показва ясно формирането на еврейските общини във всеки един български град, казва Ваня Гезенко от Агенция "Архиви".
Целта е да се пресъздаде усещането за еврейска улица, такава, каквато е била към 1879-1880 година, като показва и предмети от религията и бита на евреите, съхранени в българските музеи, архиви и библиотеки.
Изложбата навлиза в еврейската улица с помощта на новите технологии. Редуцираните повече от 400 събрани снимки са разделени на няколко основни теми, като появата на евреите по българските земи и еврейските общности, синагогата – духовен център на общността, традиции, празници и занаяти в еврейските семейства, еврейската улица с различен облик в българския град.
Чуйте повече за изложбата в звуковия файл.
Снимки – Агенция "Архиви"
Нейните сини очи говорят толкова красноречиво, сякаш проникват в зрителя и го четат. Никак не са малко филмите, да не говорим за театралните постановки, които го доказват. След като преминава през премеждия, за да влезе в ВИТИЗ, днес, знаем – НАТФИЗ, които накрая я отвеждат до класа на любимия ѝ професор Крикор Азарян, Стефка Янорова прави първата си..
Международният кинофестивал за късометражно кино "Карантината" във Варна започва утре (5 август). В "Нашият ден" един от организаторите – художникът Дарин Сотиров от школа "Дедал", разказва за програмата и каузата на събитието. 11-то издание на фестивала ще се проведе в 5 летни вечери, като програмата му включва 35 късометражни филма –..
Гост в "Тийн Тайм" е Симо Лазаров, пионер в областта на електронната и компютърната музика в България. Завършил е Музикалната академия в Прага и Техническия университет в София. От 1967 до 1982 година свири в рок група "Везни". По-късно защитава дисертация, свързана с компютърната музика. Специализира в различни студия за електронна музика,..
В рубриката "Изкуството в мен" търсим себепознанието. Мъдростта на писателите, поетите, артистите, творците. Животът ни предлага своите странни предизвикателства, а изкуството често идва на помощ. Представяме поетесата и писателка Рания Раим. Тя израства в Кайро и е автор на книгите The Search For Something More, All The Letters I Should Have..
"Семейно радио" излъчва от Художествената галерия "Проф. Васил Захариев" в Самоков по време на Международния джаз фестивал "Д-р Емил Илиев", който се провежда в Боровец от 1 до 6 август. Събеседници в подвижното студио на БНР са: кметът на община Самоков инж. Ангел Джоргов със съпругата си Любослава, директорът на фестивала д-р Таня Илиева с дъщеря..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на..
Ако сте съвременни работещи родители и нямате наоколо баба да ви помага, сигурно често сте изпитвали нужда от подобна подкрепа на по-възрастен човек. Ето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
