"Учители вече има. Какво следва?" беше надсловът на дискусия, организирана от фондация "Заедно в час" с участието на училищни директори и учители, образователни експерти, университетски преподаватели, синдикалисти и други действащи лица от широкия кръг на професионално или граждански ангажираните с образованието на децата ни.
Основания за твърдението, че учители вече има, са числата – за последните 6 години броят на студентите по педагогика е нараснал с 42%, всеки осми студент учи за педагогическа правоспособност, педагогиката е втората най-желана специалност, 12 български университета предлагат общо 367 бакалавърски и магистърски програми по педагогика.
В същото време според доклад на Световната банка от 2016 г. само 10% от новопостъпилите учители остават в системата след третата година. Ако има пренасищане с учители за началния и предучилищния етап, то преподаватели по математика, информатика и природни науки не достигат. Почти половината от 15-годишните ни ученици са функционално неграмотни. Общо е усещането за неудовлетвореност от качеството и резултатите на средното образование и сред учителите, и сред родителите.
Всичко това е основание за въпроса какво следва. Как младите хора, избрали педагогиката за свое поприще, не просто да влязат в училищата, но да останат там, да бъдат онези учители, които ще дадат качественото съвременно образование, изграждащо умения, нагласи, компетентност, основа за успешна реализация и пълноценен живот на децата ни.
Накратко това бяха въпросите, около които обмениха опит и мнения участниците в дискусията на "Заедно в час", организирана по международния проект NEST за подкрепа и продължаващо обучение на нови учители. Предлагаме ви гледните точки на някои от участниците, представители на основните звена в подготовката, подбора, подкрепата и наставничеството на новите учители.
Запазваме си правото на следващи въпроси, съмнения и лични наблюдения върху реалността в средното ни училище.
Доц. Силвия Цветанска от Факултета по педагогика на СУ – как висшите училища отговарят на големите очаквания за подготовката на бъдещите учители и на огромния интерес към педагогическите специалности.
Соня Дамянова, ст. експерт по български език и литература, РУО-Враца – пренастройват ли се Регионалните управления на образованието към по-скоро подкрепяща роля спрямо учителите, каквито заявки се чуват напоследък.
Михаил Ненов, директор на ОУ "Александър Георгиев-Коджакафалията", Бургас, първото новосъздадено за ХХI век българско училище – училищните директори носят огромната отговорност за подбора на кадри, за общия климат и стил на общуване, за визията за развитие на училището, за стимулирането на желанието за самоусъвършенстване и развитие на учителите.
Ивелина Пашова, ръководител "Обучение на училищни екипи" в "Заедно в час" – всичко, което се казва и прави във и за образованието, би трябвало да се ръководи от целта на образованието – какви ученици излизат от училище.
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
Нова научнопопулярна книга открива поразителни прилики между имперския Рим и индустриалния Запад. "Защо се разпадат империите" от Питър Хедър и Джон Рапли..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg