През 1935 г. в Нюрнберг са гласувани закони, наречени Нюрнбергските расови закони. Единият е Закона за гражданството в Райха, според който – "гражданин на Германия е само този, който има германска или родствена кръв (скандинавските народи) и само той притежава човешки и политически права". Вторият е Закона за защита на германската кръв и германската чест. Според него пък – "Браковете, както и извънбрачните връзки между евреи и германски граждани или индивиди със сродна кръв, се забраняват!". Това отприщва поредната вълна на гонения и изтребления срещу еврейския народ. Скоро след това в България правителството на Богдан Филов внася, а Народното събрание приема Закон за защита на нацията, който е предназначен за решаване на т.нар. еврейски въпрос. Какво се случва след това у нас и по света и защо трябва да го помним и да не забравяме дадените жертви – чуйте разговора с д-р Максим Бенвенисти, директор на Института за съхранение на паметта за Холокоста към ОЕБ "Шалом".
Не всички от преките виновниците за Холокоста са понесли отговорността за престъпните си действия. Но се правят опити за пренаписване на историята. "Опитите да се възхвалява онова време на нацизма ... трябва да подлежат на най-сериозна санкция" казва д-р Бенвенисти.
Хората, преживели Холокоста в лагерите на смъртта стават все по-малко и по-малко. Но спомените им за преживения ужас , благодарение на технологиите, остават. Така се случи и с Жужана Сергеенко – унгарска еврейка, чиито разказ пазим в архива на предаването. Чуйте го:
Преди 10 години пред БНР д-р Бенвенисти каза "...нациите не са научили урока си от преди 70 години. Идват поколения, за които момчетата с пречупени кръстове стават привлекателни, изваждайки от нацизма определени идеи. Нацизмът се възражда, даже и в България.". А днес – 10 години по-късно, добавя – "Не се отричам от нито една дума!" Чуйте как продължава и как коментира запазените в архива спомени на Жужана Сергеенко.
Когато в "Познати и непознати" говорим за Холокоста, често започваме и завършваме с думите "Никога вече!" Но според д-р Бенвенисти "Това не е достатъчно. Не е достатъчно и да кажем "Ние помним! Необходимо е и да действаме! Силата на човека е в действието!"
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
