Документалната поредица на Антикорупционния фонд (АКФ) "Под прицел – три свободни пера“, в която разказват лични истории за SLAPP дела "стратегически дела срещу публично участие“, как през такива дела се упражнява натиск върху журналисти в България от страна на политици и бизнесмени, които искат да заглушат журналистически разследвания, както и случая "Медиапул", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стефан Кръстев от АКФ.
"Медиапул" и поредното SLAPP дело срещу тях
"Това дело се набива в очи, първо, с огромната сума, която се иска от тях (1 милион лева) за материал, който препредава стенограма на Министерския съвет. Т.е. няма дори някакво особено журналистическо мнение в него, за което да се търси отговорност. Очевидно е, че тази сума, на първо четене, изглежда смехотворна и несериозно, но после си даваш сметка, че всъщност това е добре премислена стратегия за сплашване. Както и в повечето SLAPP дела или дела-шамари, тези, които ги започват, не си поставят за цел да ги спечелят, но си поставят за цел максимално дълго и пространно да упражняват тормоз и натиск върху журналистите срещу които са делата. И в крайна сметка го постигат.
Голяма част от тези дела завършват със загуба на страната, която ги е започнала, но продължават много дълго време, с години и тези, които ги започват, използват всички възможности, които им предоставя правосъдната система у нас. И този дългогодишен тормоз поставя журналиста в огромно напрежение, дори и да не се отрази като автоцензура, напрежението не спира.
Целта е да се отправят послания към всички журналисти. Знаем, че средата, в която се намираме, прелива от връзки между корпорации и политически сили и това е фонът, върху който се случват тези SLAPP дела. Фактът, че една корпорация може да се държи по този начин и да ограничава свободата на словото, е много тревожен. Защото както корпорациите, така и политиците трябва да бъдат отворени към въпроси на журналистите. Трябва да се намерят начини да се противодейства на това, иначе то ще се случва във всеки един момент, то тогава, докато е възможно да се случва."
Защо националните медии не отразяват SLAPP дела срещу колегите им
"Очевидно е, че редакционните политики на големите телевизии се съобразяват с политически и други институционални влияния и това прави тези телевизии слепи за изключително голяма част от важните теми за българското общество. Не само по въпроса за насилието срещу журналисти, а и по много други теми, те напълно отсъстват от националния ефир. Дори и завършени разследвания, с конкретни доказателства, насочващи към корупционни схеми по тях, каквито има и АКФ, не присъстват в големите медии.
До момента, до който някоя държавна институция, като например прокуратурата, не се изкаже официално. Преди това никакви разследвания нямат достъп до национален ефир. Друг е въпросът, като има институционален отговор, как в отразяването на отговора на институцията липсва контекстът на историята. И се пуска само отговора на институцията – няма проблем. И единственото, което се чува в национален ефир, е – няма проблем."
За отговора на прокуратурата по случая "Осемте джуджета", както и целия разговор със Стефан Кръстев можете да чуете в звуковия файл.
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Споделеното родителство – защитен ли е най-добрият интерес на детето? Защо е важно за детето да има съвместно упражняване на родителските права, равностойно и равнозначно участие на двамата родители в живота му? Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, внесени от ИТН,..
На 10 юли десетокласникът Кристиян Вълев – момче с детска церебрална парализа, изкачи връх Мусала с помощта на специализирана количка. Тази негова мечта сбъднаха доброволците от фондация "Ела и ти". Събитието с наслов "С Криско на Мусала" е част от тяхната кауза за по-достъпни природни гледки и кътчета, с което за пореден път напомнят, че планината е..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg