Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стефан Кръстев: SLAPP делата са добре премислена стратегия за сплашване

Снимка: архив

Документалната поредица на Антикорупционния фонд (АКФ) "Под прицел – три свободни пера“, в която разказват лични истории за SLAPP дела "стратегически дела срещу публично участие“, как през такива дела се упражнява натиск върху журналисти в България от страна на политици и бизнесмени, които искат да заглушат журналистически разследвания, както и случая "Медиапул", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стефан Кръстев от АКФ.

"Медиапул" и поредното SLAPP дело срещу тях

"Това дело се набива в очи, първо, с огромната сума, която се иска от тях (1 милион лева) за материал, който препредава стенограма на Министерския съвет. Т.е. няма дори някакво особено журналистическо мнение в него, за което да се търси отговорност. Очевидно е, че тази сума, на първо четене, изглежда смехотворна и несериозно, но после си даваш сметка, че всъщност това е добре премислена стратегия за сплашване. Както и в повечето SLAPP дела или дела-шамари, тези, които ги започват, не си поставят за цел да ги спечелят, но си поставят за цел максимално дълго и пространно да упражняват тормоз и натиск върху журналистите срещу които са делата. И в крайна сметка го постигат.

Голяма част от тези дела завършват със загуба на страната, която ги е започнала, но продължават много дълго време, с години и тези, които ги започват, използват всички възможности, които им предоставя правосъдната система у нас. И този дългогодишен тормоз поставя журналиста в огромно напрежение, дори и да не се отрази като автоцензура, напрежението не спира.

Целта е да се отправят послания към всички журналисти. Знаем, че средата, в която се намираме, прелива от връзки между корпорации и политически сили и това е фонът, върху който се случват тези SLAPP дела. Фактът, че една корпорация може да се държи по този начин и да ограничава свободата на словото, е много тревожен. Защото както корпорациите, така и политиците трябва да бъдат отворени към въпроси на журналистите. Трябва да се намерят начини да се противодейства на това, иначе то ще се случва във всеки един момент, то тогава, докато е възможно да се случва."

Защо националните медии не отразяват SLAPP дела срещу колегите им

"Очевидно е, че редакционните политики на големите телевизии се съобразяват с политически и други институционални влияния и това прави тези телевизии слепи за изключително голяма част от важните теми за българското общество. Не само по въпроса за насилието срещу журналисти, а и по много други теми, те напълно отсъстват от националния ефир. Дори и завършени разследвания, с конкретни доказателства, насочващи към корупционни схеми по тях, каквито има и АКФ, не присъстват в големите медии.

До момента, до който някоя държавна институция, като например прокуратурата, не се изкаже официално. Преди това никакви разследвания нямат достъп до национален ефир. Друг е въпросът, като има институционален отговор, как в отразяването на отговора на институцията липсва контекстът на историята. И се пуска само отговора на институцията – няма проблем. И единственото, което се чува в национален ефир, е – няма проблем."

За отговора на прокуратурата по случая "Осемте джуджета", както и целия разговор със Стефан Кръстев можете да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Съобщение за събитието

Асоциацията за инсулт и афазия: нужно е цялостно лечение, не само медицинска помощ

По случай Световния ден за борба с инсулта, в ефира на Lege Artis  председателят на Асоциацията за инсулт и афазия, инж. Дорина Добрева , постави акцент върху едни от най-сериозните предизвикателства, пред които са изправени пациентите у нас – разпознаването на симптомите на инсулта и адекватното последващо лечение, включително рехабилитацията при..

обновено на 22.10.25 в 14:14

Сексуалната експлоатация и принудителният труд са най-честата причина за трафик на хора

Нов доклад, публикуван от Групата на Съвета на Европа срещу трафика на хора, ГРЕТА, обхващащ периода 2020-2024 г., разглежда мерките, предприети от България за предотвратяване на уязвимости към трафик на хора, откриване и подкрепа на уязвими жертви и наказване на извършителите. Докладът обръща особено внимание на използването на..

публикувано на 22.10.25 в 13:25
Аркади Шарков

Аркади Шарков: Няма консенсус за заплатите в здравния сектор

Депутатите от Здравната комисия в парламента  ще обсъдят на второ четене три различни варианта за възнаграждение на минималните заплати на медицинските специалисти в лечебните заведения. Въпреки очакванията за ясно решение, според икономиста Аркади Шарков , консенсус по въпроса все още няма, а реалното прилагане на промените изглежда неосъществимо без..

обновено на 22.10.25 в 13:20
Д-р Наталия Темелкова

Над 420 000 българи страдат от остеопороза – какво трябва да знаем за заболяването?

На 20 октомври беше отбелязан Световният ден за борба с остеопорозата. Повече от 420 000 българи страдат от това заболяване, като 80,4% от тях са жени, а 19,6% – мъже. Според статистиката на всеки час в България се регистрират по 6 фрактури в резултат на крехки кости – или 150 счупвания на ден, припомнят от "Амджен България". Кампанията за борба с..

публикувано на 22.10.25 в 13:10
Илюстративна снимка

Ще обучават медицинските сестри в столичните детски градини да се грижат за деца с диабет

По-малко от половината деца с диабет в София посещават детски градини. Столичната община започва обучение на медицинските сестри в детските градини. За заболяването и грижата за децата, насочено към грижата за деца с диабет разговаряме в Lege Artis с проф. Мая Константинова , детски ендокринолог, бивш председател на Националното сдружение по детска..

публикувано на 22.10.25 в 12:28