Преди дни Столичният общински съвет одобри премахването на Паметника на Съветската армия, а заседанието бе съпроводено от демонстрации на защитници на монумента.
Граждани на столицата коментират в “Нашият ден“ къде е мястото на този паметник – чуйте в звуковия файл.
“Проектът “Бузлуджа“ много се различава от казуса с Паметника на Съветската армия. При паметника на Бузлуджа говорим за една сграда, която може да има функция и може да бъде използвана, за която е логично да се намери бъдещо предназначение. Това наистина е сграда с огромна архитектурна и художествена стойност. Скулптурите обаче са по-различна тема на дискусия, защото те нямат конкретна функция, а имат само своето символично значение. Определено бих разграничила единия от другия обект."
Това каза в интервю за БНР арх. Дора Иванова, ръководител на проект за опазване на паметника на Бузлуджа.
Според нея няма единно решение за всички тези паметници. Трябва да се разгледа много конкретно случаят, да се анализират проблемите и да се намерят конкретни решения за всеки един случай.
Тя смята още, че основният въпрос при Паметника на Съветската армия е дали неговото премахване реално адресира проблема. Виждаме ли различните гледни точки, или просто прекратяваме диалога.
Според арх. Иванова този тип паметници са ценни именно с това да провокират диалог, който да бъде конструктивен и да бъде използван за образователни цели, за да може да има памет и то мултивокална – с различни гледни точки и истории, които не се изключват. Тя подчертава още, че основният въпрос е в това как тези гледни точки биха могли да бъдат предадени нататък.
Според историка доц. Михаил Груев по казуса с Паметника на Съветската армия няма консенсус в българското общество:
“Една немалка част от обществото, софиянци в частност, са убедени, че това е паметник, който не кореспондира с историческата истина. Като започнем от надписа, който седи на него, и свършим с общото му послание.
Надписът гласи: “На Съветската армия освободителка от признателния български народ“. Първо, трябва да кажем, че никой никога не е питал българския народ дали е искал влизането на Червената армия в България, второ, никой не го е питал и за построяването на този монумент."
“От друга страна, прави впечатление, че България е единственият съюзник на Третия райх през Втората световна война, който не воюва с СССР, а днес тя е с най-големия паметник на Червената армия, която, освен че освобождава Европа от нацизма, окупира Източна Европа“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.
По думите му става дума за един монумент, който е несъвместим със съвременното ни виждане за историята, познанията, които имаме върху този период, и с посланията, които днешното общество трябва да излъчва към останалия свят.
Според доц. Груев паметникът трябва да бъде премахнат от съответното място, но съхранен като артефакт, защото той е паметник и на една цяла епоха. Той смята, че решението на Софийския общински съвет е доста адекватно, защото то дава възможност за съхраняване на монумента като артефакт, но не с идеологическото послание, което носи със себе си.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
