Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Къде е мястото на Паметника на Съветската армия?

Снимка: БГНЕС

Преди дни Столичният общински съвет одобри премахването на Паметника на Съветската армия, а заседанието бе съпроводено от демонстрации на защитници на монумента. 

Граждани на столицата коментират в “Нашият ден“ къде е мястото на този паметник – чуйте в звуковия файл. 

“Проектът “Бузлуджа“ много се различава от казуса с Паметника на Съветската армия. При паметника на Бузлуджа говорим за една сграда, която може да има функция и може да бъде използвана, за която е логично да се намери бъдещо предназначение. Това наистина е сграда с огромна архитектурна и художествена стойност. Скулптурите обаче са по-различна тема на дискусия, защото те нямат конкретна функция, а имат само своето символично значение. Определено бих разграничила единия от другия обект."

Това каза в интервю за БНР арх. Дора Иванова, ръководител на проект за опазване на паметника на Бузлуджа.

Според нея няма единно решение за всички тези паметници. Трябва да се разгледа много конкретно случаят, да се анализират проблемите и да се намерят конкретни решения за всеки един случай. 

Тя смята още, че основният въпрос при Паметника на Съветската армия е дали неговото премахване реално адресира проблема. Виждаме ли различните гледни точки, или просто прекратяваме диалога.

Според арх. Иванова този тип паметници са ценни именно с това да провокират диалог, който да бъде конструктивен и да бъде използван за образователни цели, за да може да има памет и то мултивокална – с различни гледни точки и истории, които не се изключват. Тя подчертава още, че основният въпрос е в това как тези гледни точки биха могли да бъдат предадени нататък.

Според историка доц. Михаил Груев по казуса с Паметника на Съветската армия няма консенсус в българското общество:

“Една немалка част от обществото, софиянци в частност, са убедени, че това е паметник, който не кореспондира с историческата истина. Като започнем от надписа, който седи на него, и свършим с общото му послание.

Надписът гласи: “На Съветската армия освободителка от признателния български народ“. Първо, трябва да кажем, че никой никога не е питал българския народ дали е искал влизането на Червената армия в България, второ, никой не го е питал и за построяването на този монумент."

“От друга страна, прави впечатление, че България е единственият съюзник на Третия райх през Втората световна война, който не воюва с СССР, а днес тя е с най-големия паметник на Червената армия, която, освен че освобождава Европа от нацизма, окупира Източна Европа“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.

По думите му става дума за един монумент, който е несъвместим със съвременното ни виждане за историята, познанията, които имаме върху този период, и с посланията, които днешното общество трябва да излъчва към останалия свят.

Според доц. Груев паметникът трябва да бъде премахнат от съответното място, но съхранен като артефакт, защото той е паметник и на една цяла епоха. Той смята, че решението на Софийския общински съвет е доста адекватно, защото то дава възможност за съхраняване на монумента като артефакт, но не с идеологическото послание, което носи със себе си.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов етап в енергийния преход: слънцето и вятърът изпревариха въглищата

Енергията от възобновяеми енергийни източници не е "вятър работа": през първите шест месеца на 2025 година слънцето и вятърът за първи път изпреварват въглищата по електропроизводство. Китай и Индия достигат рекорди и дори намаляват производството на изкопаеми горива и емисиите в енергетиката. В Европа тенденцията е подобна, но климатичните..

публикувано на 21.10.25 в 12:28
Илия Кръстев

България в еврозоната – икономически трансформации

За страната ни предстои влизане в еврозоната – стъпка, която ще промени живота и икономиката ни. Неотдавна в Министерството на иновациите и растежа беше проведена дискусия за еврото, предизвикателствата и възможностите за бизнеса и инвестициите. По темата в "Нашият ден" разговаряме с Илия Кръстев , член на УС на AIBEST и председател на BRAIT. "..

публикувано на 21.10.25 в 09:23

Леглото до МЗ изчезна след акцията "Бутаме детското здравеопазване"

На 16 октомври фондация "За Доброто" проведе символична акция под наслов "Бутаме детското здравеопазване" . Екипът и доброволци на организацията  бутаха детско болнично легло по улиците на София – от Педиатрията на бул. "Иван Гешов" до Министерството на здравеопазването (МЗ). "Това не е протест, а нашият начин да поставим исканията си за среща..

публикувано на 20.10.25 в 17:34

Тънкостите на подводния риболов

Предаването "И рибар съм, и ловец съм" започва с изречението "Ние си вървим и тихичко си гърмим!" и завършва с думите "А вие се пазете и мислете – не само за себе си, а и за средата, на която ние ѝ се падаме околни!" Между тези две сентенции водещите Асен Масларски и Росен Мирчев коментират тънкостите на подводния риболов и как и защо ловец избра..

публикувано на 20.10.25 в 17:05
Чавдар Николов

Чавдар Николов: Никакъв коректив не сме карикатуристите, не ни обръщат внимание

Българското късопаметство, политическата апатия и непочтената дистанция между политика и журналистика коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Чавдар Николов , карикатурист. "Понякога малко страдам от това, че мога да престана да рисувам нови карикатури и да си остана на старите. Все ще изровя нещо, което става за този момент. Много..

публикувано на 20.10.25 в 14:05