Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

110 години от превземането на Одринската крепост – защо е важно да помним?

От 11 до 13 март 1913 г. Втора армия провежда Одринската операция
Снимка: Национален военноисторически музей

На 13 март (ст. ст.) 1913 г., по време на Балканската война, българската армия постига една от най-славните победи в историята си – превземането на Одринската крепост. По онова време Одрин е смятан за една от най-силните крепости в Югоизточна Европа и стратегически пункт по пътя към столицата на Османската империя Цариград. Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война.

Обсадата и щурмът на града струват на победителите общо 18 282 жертви (убити, умрели, ранени, безследно изчезнали), повечето от които – българи.

На 12 април е подписано примирие, а на 30 май1913 г. Лондонският мирен договор.

Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неблагоприятен развой принуждават българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 г. Обсадата е известна с едни от първите случаи на действие на бойна авиация в света.


Българската пехота преминава мост над река Марица на път за Одрин, 1912 г.

“Паметта е това, което ни държи здраво към корените и отечеството. Имаме задължение към предците. Това, което сме днес, е получено наготово, ние участваме в него, но в голяма степен го и унищожаваме с прекалените си амбиции. Другото ни задължение е да помогнем на младите хора да се ориентират“.

Това каза в интервю за БНР  Стоян Райчевски, председател на фондация "Българска памет – братя Диневи".

На 13 март 1913 г. Втора Българска армия превзема Одринската крепост

Според Райчевски има много победи в българската история, но специално тази при Одрин е останала много знакова поне в предишните поколения. Той подчертава още, че трябва да се помни, защото редом с победата и величавите моменти идват и грешките и паденията:

“Два месеца след прославата на българското име следва разорението на тракийските българи, следва едно грешно решение, което не е безоснователно, където България е поставена в много тежка ситуация, защото след жертвите, които даваме, се оказва, че нашите съюзници овладяват българските земи в Македония и Беломорието."

“Звучи малко банално това, че без минало нямаме бъдеще, но нямаме и настояще. Настояще без минало е като дърво без корен. Миналото е онова, което ни държи, крепи и ни показва накъде да вървим“, заявява още Райчевски в ефира на “Нашият ден“ и допълва:

“Балканската война завършва с Лондонския мирен договор, а той очертава границите на България по-широки и по-големи от Санстефанския."

Защо е важно възстановяването именно на войнишките паметници и защо фондация "Българска памет - братя Диневи" на предприемачите Йордан и Динко Диневи реши да даде пример и всяка година да възстановява  паметниците, съхраняващи българската войнишка слава - можете да чуете целия разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мими Шишкова: Отговорността е в нашите ръце

Защо в света на социалните мрежи "автентичните човешки гласове са все по-важни", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мими Шишкова , носителка на наградата на БХК "Човек на годината" в новата им за 2024 категория "Дигитален будител". На 24 септември 2024 г-н Бойко Борисов казва: "Промяната" ни отдалечи с хиляди километри от Шенген и от..

публикувано на 14.12.24 в 09:10
Меги Попова, Надежда Московска, Виктория Драганова, Венцеслава Кожухарова (от ляво надясно)

Всеки преход ли е труден

Преход между различни форми на управление, икономически системи, концепции за света, източници на енергия. Какво губим и какво печелим в процеса на преминаването? Всеки преход ли е труден и може ли да бъде справедлив?  Разговор в "Гласът на времето" с Венцеслава Кожухарова от екип "Климат и енергия" към Екологично сдружение "За Земята",..

публикувано на 14.12.24 в 08:00
адв. Елка Пороминска  (вдясно) и Анелия Торошанова

Разпореждане с имот или имущество – видове завещания

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, отговаря в  ефир на слушателски въпроси. Георги Станоев, Горна Оряховица: Може ли обещание за дарение или прехвърляне на имот, направено пред близки, да има сила след смъртта на родителя..

публикувано на 13.12.24 в 15:00
доц. д-р Цвета Маркова

На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация

На кого и как се издава разрешение за достъп до класифицирана информация – отказ и отнемане на отдаденото разрешение.  Гост в юридическото предаване на БНР "Законът и Темида" е доц. д-р Цвета Маркова , първия председател на държавната комисия по сигурността на информацията. Тя е създала от самото начало цялата институция и устройствен правилник за..

публикувано на 13.12.24 в 12:45