На 13 март (ст. ст.) 1913 г., по време на Балканската война, българската армия постига една от най-славните победи в историята си – превземането на Одринската крепост. По онова време Одрин е смятан за една от най-силните крепости в Югоизточна Европа и стратегически пункт по пътя към столицата на Османската империя Цариград. Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война.
Обсадата и щурмът на града струват на победителите общо 18 282 жертви (убити, умрели, ранени, безследно изчезнали), повечето от които – българи.
На 12 април е подписано примирие, а на 30 май1913 г. Лондонският мирен договор.
Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неблагоприятен развой принуждават българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак на сутринта на 22 юли 1913 г. Обсадата е известна с едни от първите случаи на действие на бойна авиация в света.
“Паметта е това, което ни държи здраво към корените и отечеството. Имаме задължение към предците. Това, което сме днес, е получено наготово, ние участваме в него, но в голяма степен го и унищожаваме с прекалените си амбиции. Другото ни задължение е да помогнем на младите хора да се ориентират“.
Това каза в интервю за БНР Стоян Райчевски, председател на фондация "Българска памет – братя Диневи".
На 13 март 1913 г. Втора Българска армия превзема Одринската крепост…
Според Райчевски има много победи в българската история, но специално тази при Одрин е останала много знакова поне в предишните поколения. Той подчертава още, че трябва да се помни, защото редом с победата и величавите моменти идват и грешките и паденията:
“Два месеца след прославата на българското име следва разорението на тракийските българи, следва едно грешно решение, което не е безоснователно, където България е поставена в много тежка ситуация, защото след жертвите, които даваме, се оказва, че нашите съюзници овладяват българските земи в Македония и Беломорието."
“Звучи малко банално това, че без минало нямаме бъдеще, но нямаме и настояще. Настояще без минало е като дърво без корен. Миналото е онова, което ни държи, крепи и ни показва накъде да вървим“, заявява още Райчевски в ефира на “Нашият ден“ и допълва:
“Балканската война завършва с Лондонския мирен договор, а той очертава границите на България по-широки и по-големи от Санстефанския."
Защо е важно възстановяването именно на войнишките паметници и защо фондация "Българска памет - братя Диневи" на предприемачите Йордан и Динко Диневи реши да даде пример и всяка година да възстановява паметниците, съхраняващи българската войнишка слава - можете да чуете целия разговор в звуковия файл.
Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..
Андрей и Олга имат лаборатория за изработка на дронове в Украйна. Този август при срещата ми с тях те разказаха за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо дроновете са важни за тази война, как са започнали да правят дронове и защо те спасяват човешки животи на фронта. "Това е нашата лаборатория. Тук проектираме и произвеждаме всички наши..
Преди дни Конституционният съд се произнесе, като обяви Решението на НС за предсрочното прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса Станимир Михайлов за противоконституционно. В случая решението на КС има ли възстановителен ефект? За ветото на президента по отношение на Закона за адвокатурата. В "Законът и Темида"..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува Ана-Мария Кръстева , водеща на предаването "Благовестие", която сподели подробности за новия си проект – предаването "Сътворението" по програма "Христо Ботев". Тя разказа, че идеята за този проект носи в себе си от дълго време и многократно е опитвала да го реализира, но безуспешно до..
Днес в предаването "Мигранти с таланти" ви представяме вдъхновяващата история на Елена Шагай, която пристига в България преди пет години от Украйна. Елена идва тук, водена от любовта към своя български съпруг, когото тя с топлота нарича "най-прекрасният мъж на света". По образование, тя е лекар вирусолог, но заради езиковата бариера така и не успява да..
Натура(та). Някои я боготворят. Други я отричат. Трети не са сигурни към коя група принадлежат. Но натурата е навсякъде. Около нас, във нас...
Международният поетичен фестивал "Софийските метафори 2024", чиято програма е богата и многообразна, тази година се провежда за шести път. Събитието..
На днешния 27 септември отбелязваме Европейския ден на спорта в училище, а темата за физическата активност на подрастващите придобива все по-голяма важност..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg