Представлението "Ехо и никой" е танцов спектакъл, създаден през опити върху представата за време. Концепцията е вдъхновена от стихосбирката "Таралежово слънце" на Ларш Собю Кристенсен и по конкретно неговото стихотворение "Календар на тревожните умове".
Спектакълът е изграден върху размисли за времето в нас, което го има и няма. Опит за създаване на пространство за по-дълги минути и по-малко тревоги, споделя Яница Атанасова:
"Вслушах се първо в актьорите, с които работих в техните интерпретации на темата. Това е едно ехо на телата, което иска да пристигне навреме в "желаното", иска ми се да чуваме телата си по- често, призовавам хората да го правят."
Представлението се играе на 20 март на сцената на учебен театър НАТФИЗ. Дизайнът на костюмите и осветлението е на Мартина Апостолова, те кореспондират с бъдещето и с технологиите, а представлението разглежда и концепцията за времето в миналото и днес и променя ли се концепцията ни за време. Част от стихотворението, което вдъхновява представлението гласи:
"Има време за всичко –
...да настигнеш слънцето,
да опишеш тази любов,
да се движиш между хората като човек".
Яница тази година получава и номинация за "Икар" за съвременен танц и пърформанс за "Пастет", вдъхновен от разказа "Издръжливец на гладуване" на Франц Кафка. Той разглежда гладуването като метафора за невъзможността на отделния човек да се свърже със заобикалящия го свят и усилието да се научи да живее с тази невъзможност. Артистите и хореографът изследват тялото като боксова круша за упражняване на постоянен контрол и запазване на статут. Последствията от нещата, които "преглъщаме" като творци, компромисите, които правим като хора. Компромисите като "пастета" в нас.
Идеята за експозицията, по думите на организаторите, се появява по време на Академия "Муза" – серия от обучителни семинари, проведени в РИМ - Плевен през март 2024 г. и организирани от фондация "Америка за България". В ъв фокуса на експозицията е Девета пехотна плевенска дивизия във войните за национално обединение (1912 – 1918) . Изложбата..
" Литературни легенди и съвременни прочити. Спомени за писатели и отзиви за книги " от Роза Боянова има своята софийска премиера. В рецензията си за предходната книга на Роза Боянова "Ескизи към портрети на писатели" (2021 г.) писах, че тя "е книга Мнемозина, посветена на литературната Мнемозина в митологично-божествените ѝ смисли: памет за..
В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театрални институции в България – великотърновският драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори,..
На 13 ноември в Сатиричния театър "Алеко Константинов" е премиерата на спектакъла "Брадатата графиня" . Постановката, по текстове на американския драматург Нийл Саймън, е режисьорски дебют на актрисата Ани Вълчанова ( на снимката в текста ) . Позната на публиката с многобройните си театрални и телевизионни роли, Вълчанова застава за първи път от..
Изложбата “Гост” на Андрей Янев, която се откри в началото на ноември, се осъществява като част от цикъл изложби, с които художникът отбелязва своя 60-и рожден ден. Тя е организирана под патронажа на Президента на Република България Румен Радев и е третата след откриването на изложбата "Съветът", която беше представена през юни в София в НАИМ при БАН..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
В петъчната вечер на 14 ноември радиофестивалът "Аларма Пънк Джаз" ви кани за последен път тази година на нещо специално, преди да излезе в..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
