Модата е странна приумица – през годините диктува ту начина на обличане, ту обноските, телефоните, колите, жилищата ни и тяхното обзавеждане. Има обаче "модни тенденции", които крият определени рискове за здравето ни. Една от тях – отслабването и постигането на естетичен вид. В стремежа към това няма нищо рисково, опасностите идват от начините на постигането му.
В разговор с доц. Росица Попова екипът на предаването "За здравето" постави на дискусия редица въпроси, свързани със здравословното хранене, с диетите и анорексията, с приомите за намаляване на теглото. Великден, пости, рационално, протеиново и разделно хранене, добавки и инсулинови медикаменти за отслабване – широк спектър от теми коментира диетологът и специалист по хранене доц. Попова. Освен познатите здравословни вреди, на вниманието на аудиторията бяха поставени и нови факти: причиняването на ботулизъм в резултат на лечение за отслабване, използването на нискокалорийни подсладители, които увеличават рисковете от инсулт, безразборното прилагане на лекарства за диабетици... Разбира се, протеиновото хранене и прилагането на анаболи за изящно тяло също не убягнаха от вниманието.
В смисъла на седмичното издание "За здравето" – да помага от ефира, говорихме и за "другата страна на монетата": метаболитния синдром. Почти 60 на сто от човечеството е с наднормено тегло, това е базов риск за световното здраве. Начините на хранене, стресът, липсата на двигателна активност и спорт са част от проблема. Отговорността на хранителните вериги и на производителите също е огромна. И това води до редица нови техники в борбата със затлъстяването: бариатрична хирургия, пряка намеса в динамиката и обема на стомаха и червата, липосукция, нови терапевтични схеми.
В крайна сметка целият ни екип и доц. Р. Попова се обединихме около познатите съвети: умереност в храненето, постепенно захранване след дълги пости, движение, спорт, избягването на алкохола и бързото хранене във всички негови форми... И възпитание на децата в култура на храненето от ранна възраст!
Дали стресът е поредният "тих убиец", или е явление, от което можем да извлечем полза – разговор в "Нашият ден" с Богомил Пешев , млад учен от Института по невробиология към БАН. " Бих казал, че стресът в идеалната си форма винаги е добър . Стресът, противно на това негативно значение, което му се предава, има ролята да ни адаптира към..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища попадат в границите различни държави 9 пъти. Това, както и влиянието от езиковото обкръжение и доминираща култура, води до осезаеми промени в картината на имената им. Д-р Татяна Брага, гл.ас. в..
На фона на брилянтната поезия, посветена на най-сетивния и раним орган в човешкото тяло, погледнахме делово и прагматично на тази медицинска специалност. Направихме го заедно с проф. Ива Петкова – водещ офталмолог, хирург и преподавател, ръководител на специализирана болница, с практика в нея и в МБАЛ "Александровска". Обсъдихме най-важните и..
Пратеници на турския курортен град Фетие пристигнаха у нас, за да представят красотите му, природата и възможностите за почивка. За разлика от станалите класически Кушадасъ, Анталия и Бодрум, това селище на Средиземно море не е много популярно сред българите. На мен ми допадна как там боровата гора почти целува морето, разделяна от него само от..
От две години Световният ден на рециклирането, инициатива, която официално се координира в България от сдружение "БГ Бъди активен" и е част от кампанията "Искам да съм полезен…Рециклирай ме!" прераства в Месец на рециклирането. От сдружението отправят покана към училища и детски градини да измислят и осъществят прояви, свързани с рециклирането, и..
На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската..
През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
