Между пролетното равноденствие и предстоящите избори с твърде неясни перспективи някак съвсем естествено се сещаме за начините, по които от дълбока древност хората са се справяли с неизвестността и скритите в нея опасности.
Да започнем от особения момент на кратко равновесие между деня и нощта. На български го наричаме "равноденствие", което е категорично оптимистично виждане за тези два преходни момента в астрономическия календар. Защо е оптимистично, защото, сравнено с латинския оригинал equinoctium, буквално "равнонощие", нашето наименование залага на деня, на светлината, топлината, яснотата, сигурността, с която човеците свързват светлата част от денонощието.
Има и още един повод за оптимизъм около равноденствията и той се дължи на факта, че реално денят винаги е с няколко минути по-дълъг от нощта поради това, че слънцето е диск, а не точка. Като добавим и факта, че с пролетното равноденствие започва неизбежното приближаване към лятото, светлият оптимизъм е победил безвъзвратно.
Обаче в архаичните времена, когато далечните ни прародители не са били дотам наясно със законите на мирозданието, те са вярвали, че на благата животворна светлина трябва да се помогне, за да надвие студения зъл мрак и са го правели, както са умеели. Колко са били прави, ако оставим настрана конкретните астрономически явления. На светлината, яснотата, топлината и добротата трябва да се помага, за да се отвоюват от чудовищата на мрака, студенокръвните демони на злото.
А сега за гадаенето. В доста обърканото време, в което живеем, всякакви чисти, недотам чисти и съвсем нечисти, но напълно реални земни герои се борят за умовете, сърцата, гласовете ни в изборните урни и за стотинките в джобовете ни. Как да разберем на кого да се доверим, как да провидим в бъдещето.
В предаването "За думите" с безценното участие на уважаваната медиевистка проф. Анисава Милтенова предлагаме едно нестандартно решение – да посегнем към старите гадателни книги. Удивително е колко разнообразни, подробни и авторитетни са били те за живелите преди няколко столетия по нашите земи. "Гръмник“, "Трепетник“, "Коледник“, "Лунник“, "Месецослов“, "Съновник“… Въпреки че са били забранени от църквата, те са присъствали в царската библиотека, били са редовно консултирани от вещи познавачи, включително и духовници.
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимка – Pixabay
Максим Бехар, който е почетен генерален консул на Сейшелите, представи първата у нас книга с гозби от екзотичните острови. И не само. Гозбите са съчетани с любопитни истории. Разговарях с Максим за "Сейшелски рецепти и още за "Рая на Земята". Пред "Покана за пътуване" Максим Бехар призна, че обича островния живот, но повече обича България. Той..
Априлското въстание и последвалите го трагични събития още отекват в историческата наука, литература и масово съзнание с героичен, но и болезнен резонанс. У някои това са поводи за национална гордост, у други – за нещо като национален мазохизъм. Кой е убил Ботев, кой предава тази или другите чети – множат се хипотезите, а историческата наука се..
За поредна година Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" организира състезание по изразително четене на художествена литература на брайл – "Прочети ми с пръсти". В предизвикателството се включиха незрящи хора. Всички те, обединени от любовта си към брайловото писмо. Участниците се превъплътиха в образите от текста, паднал им се по..
Малко познатото стихотворение на Иван Вазов, писано преди 123 години, бе отправната точка в разговора ни с доц. Марин Пенков . Началникът на Отделението по образна диагностика в болница "Свети Иван Рилски", ерудиран и амбициозен млад лекар, акцентира върху новите и авангардни технологии в рентгенологията, успеваемостта и точността при поставяне на..
Книга за психотерапията, която самите психотерапевти харесват - така сбито и по журналистически можем да опишем книгата "А може би трябва да поговвориш с някого" на американската авторка и психотерапевт Лори Готлиб. Книгата далеч не е само за специалисти. Готлиб разказва увлекателно, честно и с уважение за пациентите си – реални хора, а не..
Фестивалите са празници на изкуствата, а Варна по традиция е фестивалната столица на България. В областта на визуалните изкуства градът е място на..
Една седмица без културни събития в България – без театрални и музикални спектакли, без концерти, седмица със затворени галерии, музеи, читалища и..
Балканската диета е темата, която обсъжда доц. д-р Светослав Ханджиев, диетолог и специалист по хранене, в предаването "Нашият ден" по повод..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg