Между пролетното равноденствие и предстоящите избори с твърде неясни перспективи някак съвсем естествено се сещаме за начините, по които от дълбока древност хората са се справяли с неизвестността и скритите в нея опасности.
Да започнем от особения момент на кратко равновесие между деня и нощта. На български го наричаме "равноденствие", което е категорично оптимистично виждане за тези два преходни момента в астрономическия календар. Защо е оптимистично, защото, сравнено с латинския оригинал equinoctium, буквално "равнонощие", нашето наименование залага на деня, на светлината, топлината, яснотата, сигурността, с която човеците свързват светлата част от денонощието.
Има и още един повод за оптимизъм около равноденствията и той се дължи на факта, че реално денят винаги е с няколко минути по-дълъг от нощта поради това, че слънцето е диск, а не точка. Като добавим и факта, че с пролетното равноденствие започва неизбежното приближаване към лятото, светлият оптимизъм е победил безвъзвратно.
Обаче в архаичните времена, когато далечните ни прародители не са били дотам наясно със законите на мирозданието, те са вярвали, че на благата животворна светлина трябва да се помогне, за да надвие студения зъл мрак и са го правели, както са умеели. Колко са били прави, ако оставим настрана конкретните астрономически явления. На светлината, яснотата, топлината и добротата трябва да се помага, за да се отвоюват от чудовищата на мрака, студенокръвните демони на злото.
А сега за гадаенето. В доста обърканото време, в което живеем, всякакви чисти, недотам чисти и съвсем нечисти, но напълно реални земни герои се борят за умовете, сърцата, гласовете ни в изборните урни и за стотинките в джобовете ни. Как да разберем на кого да се доверим, как да провидим в бъдещето.
В предаването "За думите" с безценното участие на уважаваната медиевистка проф. Анисава Милтенова предлагаме едно нестандартно решение – да посегнем към старите гадателни книги. Удивително е колко разнообразни, подробни и авторитетни са били те за живелите преди няколко столетия по нашите земи. "Гръмник“, "Трепетник“, "Коледник“, "Лунник“, "Месецослов“, "Съновник“… Въпреки че са били забранени от църквата, те са присъствали в царската библиотека, били са редовно консултирани от вещи познавачи, включително и духовници.
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимка – Pixabay
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Д-р Волен Аркумарев от Българското дружество за защита на птиците е тазгодишният лауреат на Европейската награда за млади учени в опазването на природата, която се присъжда от Европейската организация за консервационна биология SCB Europe. "Това е едно признание за моята работа, но това е признание за целия екип на БДЗП. Опазването на..
Крал Чарлз Трети е идвал два пъти в България още докато беше обикновен принц – през 1998 и 2003 година. Но не си купи имот. А кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева разкри, че той има най-малко две къщи в Румъния. Помолих я да разкаже малко повече за недвижимостите и сантимента му към съседната държава. Красивата дама, според мен, е..
"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява избора си на именно тази професия. Случайно или не, с нея се срещнахме на един от археологическите обекти в центъра на някогашния Филипопол. Така градът със своите древни останки и днешни шумове се вписа в..
21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на..
Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и..
Проф. Андроника Мартонова, специалистка по история и теория на киното, университетска преподавателка, зам.-директорка на Института за изследване на..
Журналистката Златина Димитрова създава блога "Лицата на махалата", за да разкаже историите на хората, сред които живее, и да пресъздаде духа на района..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
