На днешния ден преди 90 години от пресконференция на уелския журналист Гарет Джоунс в Берлин, светът за първи път научава за предизвикания от Сталин Гладомор през 1932 -1933 г.
На пресконференцията Джоунс разказва от първо лице разтърсващи истории от посещението си в СССР. Западният свят тогава не се трогва особено от неговия разказ. Хората сякаш просто не искат да повярват. С времето обаче се натрупват достатъчно свидетелства и документи и днес се смята, че жертвите на Гладомора са между 3,5 и 10 млн. души.
Гладоморът е обявен за геноцид над народа на Украйна от Европейския парламент, а неотдавна и от нашето Народно събрание.
Кои са причините, стоящи зад Гладомора, коментира в ефира на “Нашият ден“ историкът Александър Стоянов:
“Тук става въпрос и за прочистване на територия, и за ясно свидетелство за пълната неадекватност на икономическата политика на СССР към собствената им държава“, казва в интервю за БНР историкът.
По думите му тази ситуацията с Гладомора е причинена не само от неадекватното управление на ресурсите, но и от неадекватния научен подход към селското стопанство, защото точно в този период водещи съветски учени отричат и съществуването на ДНК. По това време учените в СССР се опитват да обяснят цялата наука с класовата борба, включително и биологията.
Според Стоянов Гладомор е не просто геноцид над украинците, той е ясно свидетелство за пълната интелектуална и административна несъстоятелност на комунистическия режим.
Според него “българите сме нация, изтъкана от травми, които отказваме да преживяваме“:
“Ние още преживяваме османското владичество и двете национални катастрофи в началото на ХХ век. Можем да преживеем и трета национална катастрофа от 1944 г. Още преживяваме комунизма и продължаваме да се въртим там. Изглежда българите са христоматиен пример за това, че националните травми могат да спрат едни народ по пътя на естествения му прогрес. Единственият начин да тръгнем напред е да простим и да се поучим от грешките, за да не ги повтаряме“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Българските жертви на Гладомора…
“Първият Гладомор 1932-1933 г. удря по българите в Таврия. По изчисления на историци, там за тези пет-шест месеца, в 31 български села, умират около 60 хил. души“, казва в ефира на “Нашият ден“ изследователят на историята на българите в Украйна и Молдова Никола Караиванов.
В предаването той разказва още, че след 1812 г., когато завършва една от руско-турските войни, и особено голямо след завършването на Руско-турската война, Бесарабия е била една пустинна степ. През 1861 г. от Бесарабия има вторично преселение в Таврия. Това е днешна Зопорожка област. Там се формират 31 български села.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Снимки: Уикипедия
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
