Какви законодателни промени, уреждащи режима за защита на природните територии, трябва да бъдат направени? Какви са проблемите на административната принуда, прилагана за опазване на защитените природни територии?
Гост на "Законът и Темида" е доц. Надежда Христова, експерт по административно право, преподавател в УНСС и консултант на юридическото предаване:
"Мерките за административна принуда, които се прилагат за опазването на защитените природни територии, не са достатъчно строги. Като че ли държавата е абдикирала от този проблем. Всяко едно нарушение на екологичното законодателство е с висока степен на обществена опасност.
Доц. Христова цитира думите на проф. Кремер, според когото: "Природата може да оцелее без човешките същества, но те не могат да оцелеят без природата".
Категории защитени природни територии, съгласно българското законодателство
"Съгласно действащия към момента Закон за защитените територии, който регулира правния режим, съществуват 6 вида защитени природни територии – националните паркове, природните паркове, резерватите, поддържаните резервати, защитените местности и природните забележителности.
Този закон е от 1998 г. и до момента е претърпял над 20 изменения. По мое мнение, самото наименование на закона не е сполучливо, защото не насочва към конкретния вид защитена територия. Аз си позволявам да наричам защитените територии "защитени природни територии". По този начин те се отличават от други защитени територии по други закони – например архитектурните резервати, по Закона за културното наследство, санитарно-охранителните зони, по Закона за водите... Смятам, че за в бъдеще наименованието на закона е уместно да бъде редактирано, за да насочва към конкретния вид защитена територия.
В Република България защитените територии се обявяват със заповед на министъра на околната среда и водите. Обявяването на защитените природни територии е фактически тяхното конституиране – поставянето на определена територия под специален режим на защита и охрана, а целта на самото обявяване е да се защити територията от отрицателно антропогенно въздействие. Обявяването се извършва при наличието на определени материално-правни предпоставки и те се уреждат в Закона за защитените територии. Реално, те представляват изискванията, на които следва да отговаря една територия, за да бъде обявена като защитена."
Какви конкретни мерки на административна принуда се прилагат за опазването на защитените природни територии? Кои са най-честите екологични правонарушения? Достатъчно ефективни и строги ли са мерките за административна принуда, които се прилагат за опазването на защитените природни територии? Липсва ли диференциран и систематичен подход при регламентирането на административната принуда? Какви са слабостите на законодателството, уреждащо режима на защитените природни територии? Откога не е актуализиран размерът на санкциите? Какви промени трябва да се извършат в Закона за защитените територии?
На тези и още въпроси можете да чуете отговорите в звуковия файл.
Снимка – РИОСВ Хасково и личен архив
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
