Не всички историци възприемат легендите като преддверие към истината. Скептиците не вярват в преданията, но затова пък други тръгват по следите им и правят забележителни открития. Например Шлиман иска да намери Троя и следва описанията в Омировата "Илиада". Разкопава части от малоазийския бряг и Микена на Пелопонес и на светло излиза съкровището на Приам, както и маската на Агамемнон. И двете находки не са от епохата на Троянската война, но влизат в златния фонд на световната археология.
Как е у нас? Легендарното започва с Именника на българските ханове. Авитохол, първият владетел, живял 300 години. Само библейският Ной го надхвърля по дълголетие. Той бил на 600, когато построил ковчега за спасение на земните обитатели. Авитохол обаче е препратка към истинската история. Най-вероятно става дума за Атила, тъй като прабългарите са били част от неговия племенен съюз.
През Средновековието британците имат легендарния Крал Артур. В нашия фолклор е Крали Марко. За Артур сведенията са мъгляви като мъгливия Албион. Крал Марко Мърнявчевич е доказана историческа личност. Феодален владетел на Прилепската област и османски васал. Загива в битка на страната на поробителя. Въпреки това е възпят в юнашкия епос като народен закрилник.
Панонските легенди са главният извор за славянските първоучители Кирил и Методий. Медиевистите отхвърлиха "легендарното", наричат ги Пространни жития. Всъщност това са канонизирани биографии. Трябва да се отсее реалното от нереалното и да се стигне до истината. Без Панонските легенди щяхме да знаем далеч по-малко за братята, които ни дадоха четмо и писмо. Това са само част от многобройните примери от националната ни история, в които легендите не са в преддверието, а в самата сърцевина на истината.
В предаването участват Росен Петров – телевизионен сценарист, водещ и продуцент, и Росен Тахов – литературен историк, публицист и преводач.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
На 21 февруари 2025 година бе реализиран новият албум на легендарната джаз фюжън група "Йелоуджакетс". 27-ият студиен албум на двукратните носители на..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
