Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Аполония, Аполония" и пътят на художничката през "европейската мечта"

Снимка: siff.bg

Филмът на датската режисьорка Леа Глоб "Аполония, Аполония" взе наградата за най-добър документален филм на София филм фест. Международно жури обоснова решението си така: "За емоционалната сложност, за многостранното представяне на жените, за въплъщението на разпадаща се Европа и идентичността, за въпросите, които поставя за изкуството, артистите и границите. Филмът е своеобразна медитация, посветена на живота, който си струва да се живее, и на загубата във всичките ѝ форми".


"Аполония, Аполония" представя 13 изграждащи години от живота на съвременната художничка Аполония Сокол. Режисьорката Леа Глоб се запознава с нея, когато Аполония е на 19 г., точно преди да започне обучението си в престижната художествена академия "Beaux-Arts de Paris". Талантлива и натоварена с разнообразен европейски багаж, Аполония Сокол гради своята творческа идентичност върху смесения си полско-френски произход, украинските си корени и израстването си във френските и датски ъндърграунд среди и преследва своята европейска мечта – артистичния успех, но и свободата на себеизява.


Мечтата обаче се оказва недостижима, въпреки оптимистичните обещания на обединена Европа, творческите резиденции и космополитния бохемски живот от първите години на 21 век. Аполония понася тежки удари, губи любимата си (Оксана Шачко една от основателките на ФЕМЕН), оцелява от проект на проект и отстоява изкуството си срещу претенциите и предразсъдъците на куратори и колекционери. В крайна сметка талантът и упорството на Аполония Сокол надвиват обстоятелствата, само за да осъзнаем, че през цялото време художничката е прекосявала тъй наречената "европейска мечта" като пресечен и труднопроходим терен, за да постигне известно творческо удовлетворение, с цената на много лични жертви.

Снимки: София филм фест
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05