Излезе монографичното изследване "Дипломация чрез литература" с автор Анжела Димчева. Книгата е издание на "Изида" и тръгва към читателите след спечелен конкурс на Министерство на културата. Премиерата ще се състои на 12 април (сряда) 2023 г. от 18 часа в Българския културен център – София, ул. "Веслец" 13.
Основен фокус на изследването е декадата 1977-1986 г., когато в София се провеждат шест издания на Международните писателски срещи. Разгледани са подробно – предисторията, идеята за възникването на подобен тип конгресно-фестивален формат, ключовите политически и творчески фигури, осигурили основата и надграждането като организация, идеи, послания, влиянието на писателските срещи в чужбина, медийния отзвук.
Анжела Димчева каза, че е съвсем навременно излизането на книгата ѝ, която тя подготвя вече 10 години. През 2023 г. ще се чества 110-годишнината на Съюза на българските писатели (СБП) и чрез тази книга се появява, за да напомни за историята на тези важни форуми. Тя подчерта, че голяма част от архива на СБП е изгорял през 2008 г., но чрез благосклонното отношение на Любомир Левчев тя е имала достъп до неговия архив. Това са 6 доста обемни папки, множество книги и брошури, издавани от СБП, агенция "София прес", чуждестранни автори, стотици публикации в наши и чужди медии.
Научният подход се базира на принципите на аксиологията – науката за ценностите. В това проучване не се търси статичното изброяване на факти, а разкриване на аксиологичните аспекти във взаимодействието на събитията като генератори на социокултурните процеси. Това, което политиците не постигат с езика на дипломацията, творците реализират чрез въздействащите естетически и комуникационни платформи на изкуството.
Историята не познава други, толкова масово посетени писателски форуми. Общо 880 имена на видни творци от 78 държави са записани по един или няколко пъти в отделните издания. Културното общуване създава необходимото динамично равновесие между двете обществени системи през 70-те и 80-те години на 20 век; чрез възможностите на културата политическите лидери правят опит за преодоляване на Желязната завеса в името на оцеляването на човечеството, в името на хуманизма. България предлага на световните интелектуалци една модерна опция за преодоляване на конфронтацията, на идеологическите, етнически и религиозни различия. Понятието "културна дипломация" възниква именно след успешния формат на Софийските международни срещи. Редно е Международните писателски срещи да бъдат обявени за нематериално културно наследство на България, а материалите, осветляващи техните постижения, да бъдат публикувани и предоставени на обществените библиотеки у нас и в световни библиотечни центрове.
Десетки са цитатите от участниците в Международните писателски срещи, някои техните мнения се превръщат в крилати фрази на 70-те и 80-те години.
Жан-Ерве Базен: "Мирът – това е, когато синовете погребват бащите си. Войната – това е, когато бащите погребват синовете си, убити на война".
Ърскин Колдуел: "Мирът е възможен и може да бъде постигнат. И сега, когато се сбогуваме, ще повторя нещо, което съм казвал много пъти: "Неприятелите убиват неприятели, но приятелите никога не убиват приятели".
Любомир Левчев: "Единственият спасителен дух бе самокритичният. Съзнавайки това, аз непрекъснато говорех за нашите грешки, недостатъци и трудности. На гостите това се харесваше повече от ракията... Срещата беше успешен пробив. Да, ние – копачите от двете страни, се бяхме срещнали и вече имаше някакъв тунел".
В ноемврийския си брой от 1984 г. японският вестник "Йомиури" изрича определението: "София е Хелзинки на литературата".
Анжела Димчева даде примери от 70-те години на 20. век, когато процентът за култура от БВП е бил 3.5 %, а годишно са се превеждали повече от 220 книги на български автори в чужбина, финансирани от държавата.
Костадина Костова, авторката на "Трето царство", се завръща с нов исторически роман, който този път е посветен на траките и по-конкретно разказва живота на Антония Трифена. След като в първата си книга ни разходи из Третото българско царство с майсторски изграден сюжет, в който си дават среща непреходните теми за силата на мечтите и тежестта на дълга,..
Цветно и сетивно пътешествие предлага четвъртата изложба на Цвети Александрова, озаглавена "Феята на цветята". Авторката представя живописна колекция, вдъхновена от красотата, нежността и пъстротата на живота. Всяка картина носи в себе си усещане за нежност, светлина и движение, превърнати в цвят. Характерно за творбите на Цвети Александрова е..
Моногамен ли е човекът в своята същност? Форма на общуване ли е сексът? За какво действително можем да говорим и какво не можем да афишираме? Защо в този секуларизиран свят думата "бог" е мръсна дума? В мисленето ни ли е най-големият ни проблем? Кое е онова качество, необходимо на човека, за да оцелее в саморазрушителния процес, към който върви –..
Лекцията "Стъпка по стъпка, знак по знак: българската везба като песен" предлага разговор за абстрактни символи. Тя препраща към шевиците и нищи същината, която тези стилизирани изображения се опитват да уловят. Лекторката Олга Николова разсъждава за хората, украсявали дрехите си с шевици, и търси възможните значения на традиционната везба за нас в..
Александър Маринов-Санчо работи основно като преводач и редактор от и на английски език. Още в ранното си детство той е запленен от две неща – езика и природата. Интересът към първото го отвежда в специалност "Класическа филология" в Софийския университет, където през латинския и старогръцкия опознава по-добре и родния си български. Когато поема по..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
