Излезе монографичното изследване "Дипломация чрез литература" с автор Анжела Димчева. Книгата е издание на "Изида" и тръгва към читателите след спечелен конкурс на Министерство на културата. Премиерата ще се състои на 12 април (сряда) 2023 г. от 18 часа в Българския културен център – София, ул. "Веслец" 13.
Основен фокус на изследването е декадата 1977-1986 г., когато в София се провеждат шест издания на Международните писателски срещи. Разгледани са подробно – предисторията, идеята за възникването на подобен тип конгресно-фестивален формат, ключовите политически и творчески фигури, осигурили основата и надграждането като организация, идеи, послания, влиянието на писателските срещи в чужбина, медийния отзвук.
Анжела Димчева каза, че е съвсем навременно излизането на книгата ѝ, която тя подготвя вече 10 години. През 2023 г. ще се чества 110-годишнината на Съюза на българските писатели (СБП) и чрез тази книга се появява, за да напомни за историята на тези важни форуми. Тя подчерта, че голяма част от архива на СБП е изгорял през 2008 г., но чрез благосклонното отношение на Любомир Левчев тя е имала достъп до неговия архив. Това са 6 доста обемни папки, множество книги и брошури, издавани от СБП, агенция "София прес", чуждестранни автори, стотици публикации в наши и чужди медии.
Научният подход се базира на принципите на аксиологията – науката за ценностите. В това проучване не се търси статичното изброяване на факти, а разкриване на аксиологичните аспекти във взаимодействието на събитията като генератори на социокултурните процеси. Това, което политиците не постигат с езика на дипломацията, творците реализират чрез въздействащите естетически и комуникационни платформи на изкуството.
Историята не познава други, толкова масово посетени писателски форуми. Общо 880 имена на видни творци от 78 държави са записани по един или няколко пъти в отделните издания. Културното общуване създава необходимото динамично равновесие между двете обществени системи през 70-те и 80-те години на 20 век; чрез възможностите на културата политическите лидери правят опит за преодоляване на Желязната завеса в името на оцеляването на човечеството, в името на хуманизма. България предлага на световните интелектуалци една модерна опция за преодоляване на конфронтацията, на идеологическите, етнически и религиозни различия. Понятието "културна дипломация" възниква именно след успешния формат на Софийските международни срещи. Редно е Международните писателски срещи да бъдат обявени за нематериално културно наследство на България, а материалите, осветляващи техните постижения, да бъдат публикувани и предоставени на обществените библиотеки у нас и в световни библиотечни центрове.
Десетки са цитатите от участниците в Международните писателски срещи, някои техните мнения се превръщат в крилати фрази на 70-те и 80-те години.
Жан-Ерве Базен: "Мирът – това е, когато синовете погребват бащите си. Войната – това е, когато бащите погребват синовете си, убити на война".
Ърскин Колдуел: "Мирът е възможен и може да бъде постигнат. И сега, когато се сбогуваме, ще повторя нещо, което съм казвал много пъти: "Неприятелите убиват неприятели, но приятелите никога не убиват приятели".
Любомир Левчев: "Единственият спасителен дух бе самокритичният. Съзнавайки това, аз непрекъснато говорех за нашите грешки, недостатъци и трудности. На гостите това се харесваше повече от ракията... Срещата беше успешен пробив. Да, ние – копачите от двете страни, се бяхме срещнали и вече имаше някакъв тунел".
В ноемврийския си брой от 1984 г. японският вестник "Йомиури" изрича определението: "София е Хелзинки на литературата".
Анжела Димчева даде примери от 70-те години на 20. век, когато процентът за култура от БВП е бил 3.5 %, а годишно са се превеждали повече от 220 книги на български автори в чужбина, финансирани от държавата.
Носителят на "Оскар" Матю Макконъхи предлага своя детска книга с напътствия и житейски уроци, наречена "Само защото". Актьорът е известен не само с ролите си, но и с работата си в своята фондация "Просто продължавай да живееш", която цели подпомагането на младежи. "Детските стихове са много леки на пръв поглед, като песен, римувани, но в тях се..
"Белият куб" е кураторски проект на Христо Калоянов. Терминът "Белият куб" идва от есето на Брайън О’Дохърти Inside the White Cube: The Ideology of the Gallery Space от 1976 година. Основните характеристики са бели стени, които символизират чистота, без прозорци в контролирана среда. Проектът на Калоянов разглежда темите за появата, развитието и..
Жителите и гостите на Пловдив могат да се докоснат до вдъхновяващата история на оперната прима Райна Кабаиванска чрез изложбата "Моите будители". Експозицията представя над 150 фотографии и разкрива впечатляващия път на Кабаиванска на световните сцени – от дебюта ѝ до триумфите в "Ковънт Гардън", "Ла Скала", "Метрополитън опера" и други престижни..
Седмицата на италианската култура в Балчик ще се състои за осми път. Началото на 21 юли дава изложбата "Персонажите на Пучини – живо вдъхновение". Тя представлява колекция от творби живопис на участниците в предишното издание на форума. Може да се разгледа в Каменната зала на Културния център "Двореца". Вечерта на 21 юли ще се състои концерт на..
В "Тийн Тайм" отбелязваме 21 години от кончината на Радой Ралин. Истинското име на поета, сатирик, дисидент, известен с творчество, защитаващо свободата на словото, е Димитър Стоянов. Сатиричните творби на Ралин се радват на изключителна популярност, защото съумяват да бъдат справедливи , предусещайки взривоопасните зони в социалното пространство...
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да..
Днес, в рамките на фестивала "Дни на класиката в Балчик", чието начало беше поставено на 19 юли, ще можем да станем част от концерт с шедьоври от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg